|
| Ангела Меркел (в средата), придружена от Ехуд Олмерт (вляво), посети мемориалния комплекс "Яд Вашем" в Ерусалим, изграден в памет на 6.5-те милиона евреи, избити от хитлеристка Германия по време на холокоста. На церемонията присъстваха и по 7 министри от двете страни. Мъжът вдясно е директорът на мемориала Авнер Шалев. В Израел живеят близо 250 000 души, оцелели от холокоста. |
Днес Меркел трябва да произнесе реч на немски език пред Кнесета - парламента на Израел. Очаква се тя да подчертае специалния ангажимент на Берлин да защитава Израел и правото му на съществуване. Канцлерката Меркел е за трети път на посещение в Израел, но тя е първият правителствен ръководител, който ще говори пред Кнесета. Досега с тази чест са били удостоявани само президенти и монарси. Израел направи изключение за Меркел поради отличните двустранни отношения при управлението й.
и други историци има не повече от 5000 "оцелели" от "Холокоста", които пък станаха цели 231 000 когато дойде време да се изнудват швейцарските банки...
Позната картинка.
Струва ми се все пак, че има известни разминавания в това кой по какъв начин и от каква гледна точка оценява изборите. Самите избори като такива определено имат нюанс на истински избори - без предварително определен победител, без задължително участие (99, 99% гласували), без да има кандидат спечелил със съмнителните 98% и т.н. Тук Пройчо е прав. Изборите са си един вид "демократични". Дори и Ахмадинеджад стана президент след такива избори през 2004 и то малко неочаквано. После за реформисткият (по тамошни стандарти) парламент настанаха трудни времена. Значи изборите си носят и промени - за едни промените са за добро, за други за лошо, ама то винаги е така. Кадафито преди няколко години като обърна политиката (без никакви избори), какво се промени? Почти нищо, само дето в устите на запада изведнъж стана добър, защото остави да му осъдят атентаторите от Локърби, плати обезщетение и най-вече пусна чужди компании до нефта си. Като даваш пример с Египет, при Бай Тошо нямаше управление на религиозни организации, бяхме светска държава, ама изборите бяха пълна скръб. Май че това е идеята която се опитва да изтъкне Пройчо - изборната страна. Нещо като кой как вижда чашата на демокрацията:
). Дъртия Храст беше избран с нормални демократични избори. Е, често се пропуска че е бил и шеф на ЦРУ, докато при Путин винаги се набляга на агентурното му минало, ама това са подробности. Младият Храст за първия си мандат не беше избран, а назначен от Върховният съд с помощта на 2-ма съдии които няколко години преди това бяха назначени от Дъртия Храст. Преизбирането му и то понамирисваше, но не винаги може да се вярва на разни конспиративни четива. Има и друга разлика 
