Правителството официално призна независимостта на Косово вчера и набеляза мерки за защита на българските граждани в Сърбия. "Естествено е реакцията в Сърбия да бъде по-остра предвид изборната ситуация там", обясни премиерът Сергей Станишев. На 11 май западната ни съседка ще гласува за парламент.

Часове след обявяването на решението инциденти с български граждани или около посолството ни в Белград нямаше, увери посланик Георги Димитров. В понеделник обаче се очаква голям предизборен митинг на националистите от Радикалната партия, когато могат да нажежат страстите срещу страните, признали Косово. Затова мисията ни вече е поискала засилена полицейска охрана.

Премиерът обяви, че са предприети мерки и за защита на превозвачите, които преминават през Сърбия, без да навлиза в подробности. Той призова да не се истеризира всяка полицейска проверка, защото и по-рано сръбските власти са били строги към чуждите граждани. Сигнали за трудности не са получавани и на специалните телефони на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата. Според нея много превозвачи са склонни да изчакат известно време, въпреки че това ще им донесе загуби.

Белград вчера отзова посланика си, но България не смята да направи същото, обясни външният министър Ивайло Калфин. С Косово установяваме дипломатически отношения на ниво посолство, скоро в Прищина ще заработи и консулска служба, където ще се издават визи.

Станишев се похвали, че Унгария и Хърватия са искали по-рано да признаят Косово, но ни изчакали в името на съвместната инициатива. Калфин уточни, че едва ли можем да се закичим с медал за идеята, защото имало множество консултации. Двамата отхвърлиха нападките, че страната ни е признала Косово в най-неподходящия момент - по време на ескалиралото напрежение в Косовска Митровица, както и че е прибързала. "За нас е важно на Балканите да не остане един замразен конфликт, подобен на този в Близкия изток", няколко пъти обясни Калфин.

"България направи опит да избере възможно оптималното политическо време за признаване на Косово", коментира и лидерът на ДПС Ахмед Доган. Според него казусът Косово в превод означава кой е за демократизирането на Европа и кой не. "Косово поражда неприятни асоциации от гледна точка на разгръщането на проблема евентуално, но когато страната е член на НАТО и ЕС, подобни опасения се илюзорни, твърде далечни, нереалистични", смята Доган. "Реакцията на Сърбия е нормална, би било глупаво да очакваме аплодисменти. Нашите съседи обаче имаха възможност да решат проблема поне преди 10 години", каза той.

Косовският премиер Хашим Тачи изрази задоволство от решението на трите съседки на Сърбия - Унгария, Хърватия и България. Това е едно добро решение, взето в точния момент, коментира той.



РАЗЦЕПЛЕНИЕ

Леда Милева се разграничи от отвореното писмо на 100 леви интелектуалци срещу признаването на Косово, под което стои и нейният подпис. Тя дала съгласие по телефона името й да фигурира в призив да не се бърза с признаването на Косово. След като обаче видяла самия текст в медиите вчера, поетесата заяви: "Чужд ми е езикът и стилът на писмото и твърде много уважавам неговите адресати, за да им отправям такива думи и необмислени обвинения". В призива Косово се определя като криминална държава и странна територия. А решението за признаването му е наречено "националпредателска злощастна политика". По адрес на управляващите авторите пишат: "Може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси. Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини. Знайте, че има и народна воля. Тя е различна от вашите конюнктурни и безотговорни решения. Сърбите са наши братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние". Отдръпването на Леда Милева не попречи към призива вчера да се присъединят още интелектуалци.