Вечерта падна върху града като простреляна. "Ех, убиваме си времето..." - помисли си кметът Бамбурашки и му стана чоглаво.
Точно в този момент GSM-ът му стряскащо изкудкудяка. Ох, пак ли... Търсеше го жена му. Е, не можеше да се отрече - подходяща отличителна мелодия й беше турил кметът.
Тя запита какво става. Той тежко въздъхна (дано почувства колко се скапва от работа) и каза, че просто няма как - налага се да закъснее, защото все още тече извънредната сесия по екологията с експертите от министерството, а тепърва ще се разглежда глобалният казус за тоталното решаване на възникналите екстремни проблеми. Жена му обаче хич не се и обърка, а язвително процеди, че тия негови сесии, семинари, съвещания и прочие стават все по-проблематични. Бамбурашки набързо се съгласи с нея и делово прекъсна връзката. Знаеше, че отново й дава напълно неоснователен повод за ревност, но пък и той имаше право на личен живот в края на краищата.
Да, и кметът душа носеше - при това поетична. Обичаше да релаксира, да остава сам. Сам с бутилка уиски. Сам, ама на маса с човек. И той да е човекът. И да гледа DVD. Уиски и DVD кметът Бамбурашки винаги имаше на една ръка разстояние в кабинета си.
- Хайде, Джони, да се поразходим! - каза той и отвори бутилката.
Сипа си в кристалната чаша от златистата течност ("Златни ми уста туй заслужават!" - помисли си), сложи лед и пусна DVD-то. Филмът беше японски.
Кметът гледаше с интерес ("Абе, дърпат напред във всяко едно отношение тия с дръпнатите очички!") и неусетно преполови бутилката. Пиеше и се удивляваше на японските нрави. Особено го впечатли, че някакъв хатамото си направи сепуку, защото не беше удържал на дадената си дума. ("Ех, какви необичайни обичаи!")
И разтапяйки се като лед в уиски, Бамбурашки се размисли...
Беше ли обещал да реши веднъж завинаги проблема с градското сметище? Беше. Несметни обещания даваше под път и над път. А кешки да беше имал сливи в златни си уста!
Беше ли обещал да оправи автомобилния трафик в града? Беше. И какво? Ами лепнаха му прякора Трафиканта.
Беше ли обещал да построи нова станция? (Пречиствателна ли, санепид ли, почивна ли - кой да помни!) Беше. Построи ли я? Втори мандат не я е започвал. А и с какви пари? Отпуснатите ги усвои по време на последната си предизборна кампания. Потънаха в оная островна офшорка сред Бермудския триъгълник....
За повече кметът не искаше и да се сети. Това му бе предостатъчно. И тогава под силното въздействие на западния алкохол и източното кино, взети заедно, той си направи сепуку със сувенирния японски нож за оригами.
На сутринта секретарката му го намери бездиханен на килима до кудкудякащия му GSM.
Но макар че Бамбурашки бе служебно лице, неговият случай бе квалифициран като частен. Защото - за щастие! - се оказа единичен.
И това е естествено. Нашите нрави са други. В обичаите ни няма нищо необичайно. Ако всеки, който не си удържи на дадената дума, вземе да си прави сепуку, кой ще ни ръководи? А и за чий ни е да се равняваме по японците? Те са друга ракия, саке й викат.
