------------
"В момента шефовете трудно наемат хора от т.нар. рискови групи - продължително безработни, майки с деца, младежи до 29 г. и хора в предпенсионна възраст, защото няма механизъм, с който да ги освободят от работа, ако се окажат недостатъчно добри за заеманата позиция", обясни зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. "За да отстраниш човек, който не ти върши работа, трябва да посочиш конкретна причина, която рядко издържа в съда. Строгото ни законодателство има лош ефект върху пазара на труда, а той трябва да става все по-гъвкав", допълни той.
Вместо да се пречи на работодателите, според него е по-добре да се увеличат обезщетенията за безработица - вместо 12 месеца да се дават по 200 лв., колкото е максималното обезщетение, изпадналите от пазара на труда могат да получават по 600 лв. в рамките на 4 месеца, или 800 лв. в продължение на 3 месеца. Друга мярка според Тебеян би могло да бъде и отпадането на ограничението за повторно сключване на срочен трудов договор, което ни се препоръчва и от ЕК. Зам.-председателят на БСК даде за пример туризма, при който сезонът може да се удължи и работодателят да има нужда от същия човек за по-дълго време от предвиденото в срочния му договор. Но ако иска да го наеме за втори път на срочен договор, трябва да е за минимум година.
Синдикатите опонираха, че има опасност работодателите масово да наемат хора на срочни договори и в сфери, в които това не се налага. "Не може да се уволнява безконтролно", контрира и зам. социалният министър Лазар Лазаров, който припомни, че и в момента в Кодекса на труда (КТ) има 52 основания за прекратяване на трудовите правоотношения.
"Трябва да се махне и забраната за полагане на извънреден труд", коментира още Тебеян. По думите му неслучайно контролните органи въобще не следят за това, защото е абсурдно - по-добре допълнителният труд да се регламентира и заплаща. У нас той е забранен освен в изключителни случаи - бедствия, аварии и др. "България е с най-високите показатели по отношение на работното време в ЕС", коментира зам.-министър Лазаров. По думите му от 40 часа седмично работната седмица се е увеличила на 48 часа, освен това имало възможност човек да се труди и извън тези часове при друг работодател.
Лазаров съобщи още, че през юни предстоят промени в КТ, с които ще се регламентира статутът на агенциите за временна заетост. Макар че у нас има десетки такива, правна уредба на отношенията между тях, работодателите и работниците липсва. В момента служителите, които постъпват на работа чрез подобни агенции, биват масово наемани на граждански договори. Друг проблем е и, че наемниците нямат пряка връзка с фирмата, в която ще постъпват, тъй като договарянето се прави от агенциите посредници.
За да се насърчи временната заетост, според Тебеян е необходимо срокът за регистрация на срочните трудови договори, които у нас са твърде малко, да бъде до 1 месец след постъпване на работа на даден служител. "Така работодател, наел краткосрочно някого, няма да укрива договора му, както прави сега при проверка, защото няма да има нужда да се реди по дълги опашки веднага след назначаването му", обясни той.
Лазаров съобщи още, че през юни предстоят промени в КТ, с които ще се регламентира статутът на агенциите за временна заетост. Макар че у нас има десетки такива, правна уредба на отношенията между тях, работодателите и работниците липсва. В момента служителите, които постъпват на работа чрез подобни агенции, биват масово наемани на граждански договори. Друг проблем е и, че наемниците нямат пряка връзка с фирмата, в която ще постъпват, тъй като договарянето се прави от агенциите посредници.
За да се насърчи временната заетост, според Тебеян е необходимо срокът за регистрация на срочните трудови договори, които у нас са твърде малко, да бъде до 1 месец след постъпване на работа на даден служител. "Така работодател, наел краткосрочно някого, няма да укрива договора му, както прави сега при проверка, защото няма да има нужда да се реди по дълги опашки веднага след назначаването му", обясни той.