През целия живот Турското кафе си имаше проблеми със своята идентичност. Иначе беше кротко кафе и се отнасяше с уважение към съседите си - Билковия чай и Лимонадата. Тримата живееха заедно в мир и разбирателство. Но един ден млада продавачка си позволи да го обиди, като написа в сладкарничката: "Турското кафе е виетнамско".
Надписът предизвика смях сред клиентите, а продавачката се извини. Минаха няколко години. Неочаквано над щанда в същата сладкарница се появи друго сведение: "Турското кафе е дневно".
И този надпис разсмя посетителите, но им бе показано държавно постановление, с което се въвежда два вида кафе - дневно и вечерно. Тогава Турското кафе не се обиди, дори намигна. Намигна така, както целият народ намигаше тогава на правителствените решения.
А годините се сменяха, решенията на правителството - също. Смени се и надписът в кварталната сладкарничка. Той вече гласеше: "Турското кафе е потомък на ислямизирано в миналото българско кафе". Тогава каймакът на кафето преля. Опита се да обясни произхода си, но двама сериозни мъже от сигурността му затвориха устата. После доведоха историк. Той съобщи, че са открити документи, които свидетелстват за българския произход на Турското кафе. Сам цар Иван Шишман бил пил подобно кафе, но го наричал българско, преди да се предаде на турците.
Тия действия на цивилни и униформени историци по-късно щяха да бъдат наречени "възродителен процес". Този процес щеше да засегне не само Турското кафе, но и Имам-баялдъта, и Лозовите сарми... Едното ядене щеше да е преименувано на "пържен патладжан по старобългарски", а другото на "завивки от лозов лист с изконен славянски произход"...
Заради тия процеси на преименуване Кьопоолуто и Имам-баялдъта щяха да си стегнат багажа и да предприемат изселване към южната граница. Щяха да ги последват Сармите, Кадаифът и Турските керемиди...
Тогава Турското кафе не тръгна с тях. То реши да остане тук, където се беше родило и където бяха живели дедите му. И добре направи, че не тръгна - само след няколко месеца правителството се смени. Заедно с това се отмениха постановленията и решенията му по "възродителния процес". Последва демократичен процес, а в такъв демократичен процес никой не пречи на другия да се казва както си поиска.
Имам-баялдъта, Кьопоолуто и Турските керемиди влязоха в политиката и не след дълго заеха важни държавни длъжности. Някои от тях станаха министри, а други - депутати. Подхванаха и бизнес. За кратко време се оградиха с обръчи от фирми, построиха си палати в полите на Витоша и заживяха като милионери в зелено.
А Турското кафе си остана обикновена напитка в кварталната сладкарница. Живееше си скромно, далеч от политиката и бизнеса. Веднъж го спря една Сарма. Представи му се с две имена: Сарма - за политиката, Японско Суши - за бизнеса.
- Пък един от наш'те е Наим като министър, а Петко за фирмените бордове, в които участва... - уточни тя.
- Той не беше ли Диамант? - сети се Турското кафе, че Наим-Петко има и трето име, с което навремето донасяше до службите на сигурността .
- Това са минали работи! - махна с ръка Сармата-Суши. - Не бъди будала, а се преименувай!... Като Турско кафе не си нито за политика, нито за бизнес... Що не станеш Ориент-Еспресо? Като Ориент ще те вкараме в земеделието, а като Еспресо ще оглавиш енергийна фирма...
