Над столичния град се стелеше неясно усещане за нещо хубаво. И как не, когато днес е неделя и предстои най-важният футболен мач.

По радиото обсъждаха прашасал закон за футболното хулиганство. От 2004, когато бе приет, няма нито един осъден за псувня, възмущаваше се известен депутат. Та затова е крайно време престъпниците да влязат в затвора!

Пешо отпи юнашка глътка кафе и изруга. Жена му пак бе държала каничката в микровълновата печка до точката на кипене, защото дълго след това езикът на злощастния човечец бе набъбнал като превтасало тесто.

Докато кафето стане годно за пиене, потомственият запалянко реши да се обръсне, но в банята го очакваше нова изненада. Самобръсначката застърга върху лицето му така неприятно, сякаш преди това са рязали с нея арматурно желязо. Оказа се, че дъщеря му е подстригвала козината на любимия хамстер. Пешо отново изруга и излезе наполовина обръснат, като пънкар на модно ревю за леворъки коафьори.

Докато чакаше маршрутка за стадиона, един автобус мина на четвърта скорост през най-голямата локва и бялата риза на Пешо заприлича на Самарското знаме след последния щурм на Радецки. В този исторически момент Пешо се почувства като ограбен магазин за детски играчки и от устата му изпълзяха обитателите на най-смразяващия терариум.

Когато пристигна на стадиона, мачът, естествено, бе започнал. Пешо извади билета, но точно на неговото място бе седнал някакъв огромен квадратен човек, вероятно трети братовчед на Шварценегер.

- Извинете, седнали сте ми на мястото - опита дружески разговор Пешо.

- Това да не ти е театър бе, галфон! Оди седай на тъчлинията, да го натътрузя на леля ти!

Пешо не разбра добре смисъла на казаното, но много добре разбра, че няма да може да седне на мястото си, затова отиде в сектора зад едната врата, откъдето можеше да види единствено светлинното табло отсреща.

По високоговорителя шлифован глас напомни на зрителите закона за футболното хулиганство, който забранява употребата на нецензурни изрази, свързани със сексуалните предпочитания на конвенционалния запалянко. Едва сега Пешо се досети защо онзи гардероб не го напсува директно, ами го омая с метафора.

Точно в този момент съдията подмина стопроцентова дузпа за отбора на Пешо и нещо хлъцна в поетичната му душевност. Той скочи от мястото си и изрева:

- А бе, красавец тирирамски, да го нафърфоря на жена ти, околовръстна шафрантийка кърниградска! Нямаш ли си очички на торса азисов, да видиш дузпата и да ме хванеш за фазомера, да те разтресе волтова дъга дано и в Анадола да закъсаш с трабантче!

Мачът завърши с катастрофална загуба и Пешо вместо у дома отиде в кръчмата, където наруши закона за нецензурните думи точно 165 пъти. На всяка ракия по 37 попържни и по една овчарска салатка.

Господи, няма по-добър мехлем за насъбралата злост и обиди душа на човека от пиперливата, сочна и точна, и дълга, и звучна, и страстна, и малко опасна, но ясна и ефикасна традиционна балканска ругатня. Няма нищо по-поетично от романтичните щения на един истински футболен запалянко, влюбен до изнемога в лелята на неподкупния съдия, мислеше си Пешо, докато напразно се опитваше да отключи входната врата с тирбушон и споменаваше наум тъщата на своя лош късмет.