Напоследък не съм добре с очите. Едното сълзи и гледа накриво, другото гледа направо, но пък с него не виждам. В общи линии един вестник не мога да прочета. То не че има какво да се чете, но... И телевизията не мога да следя. Това "Мюзик айдъл", това "Пей с мен" - не че има чак толкова какво да се следи, но...
Уви, трябва да се ходи на очен лекар. Обаче очният лекар - скъъъп! Ако отида на очен лекар без направление от личния лекар и му платя за свободен прием, ще ми се разболеят всички нерви и ще трябва да ходя и на невролог.
А пък ако отида и на невролог без направление от личния лекар и му платя за свободен прием, после направо трябва да ходя на психиатър!
А пък при психиатъра, ако отида без направление... Риск, особено като се има предвид доколко психиатрите в последно време са заприличали на пациентите си.
Изобщо, нямаше как - явих се най-напред при личния си доктор.
- Какво става? Проблеми със здравето ли? - делово ме попита той и приготви куп листа и химикалка.
Отговорих му, че да, имам проблеми със здравето и затова съм отишъл при лекар, ако имах проблеми с жигулката, щях да отида при автомонтьор.
- Логично! - кимна лекарят.
- Логично! - кимнах и аз.
- И от какво естество са ви проблемите? - поинтересува се той. - Бъбреци? Сърце? Високо кръвно? Или може би - ишиас?
При думата "ишиас" в гласа му прозвуча злорада нотка.
Обясних му, че не, нищо такова, просто едното ми око сълзи и гледа накриво, другото - гледа направо, но не вижда.
- А това, което гледа направо, но не вижда, сълзи ли?
- Не сълзи.
Докторът се замисли.
- Дааа... - каза след минута-две. - В случая аз съм безсилен. Имате нужда от специалист по очни болести! Казано по научному - от офталмолог!
- Точно така - съгласих се радостно.
- Ще ви дам направление - решително отсече той.
И започна да пише. И писа. И писа. И писа... Когато химикалката му свърши, беше минал около час.
Когато му свърши и втората химикалка, го попитах какво толкова пише.
- Абе майката си трака - отвърна съвсем немедицински докторът и продължи да пише с трета химикалка.
След около още петнайсет минути всички формуляри пред него бяха попълнени и ми бе връчено направлението за очен лекар.
Благодарих и излязох. На пода в приемната лежаха две припаднали баби, а един мъж на средна възраст - явно с апендицитна криза - се гърчеше в ъгъла. Останалите пациенти решаваха кръстословици. Пътьом подсказах на един фамилията на съвременен поет и сатирик със седем букви - Сотиров.
Прибрах се вкъщи доволен, че съм взел все пак въжделеното направление и осенен от страхотна идея. Както съм безработен, що не стана и аз един личен лекар? Или "джипи", както му викат сега! Колко му е? Нали мога да пиша? Пиша даже по-четливо от всеки доктор. А то в тоя занаят друго явно не се иска. Пишеш, пишеш, попълваш и накрая - който пикае кръв - на уролог, който не чува - на ушен лекар, който се е сецнал в кръста - при невролозите! Ох, само да си оправя очите, ще видят те...
