|
04 Април 2008 09:04
на Пет, 2008-04-04 01:05.
Какъв е футболът ни? Глава I: Тактиката 01.04.2008
Добър ден! Реших в продължение на няколко глави, обединени до краен предел в един пошъл анализ, да ви занимая със същността на българския футбол. Логично, но същевременно съвсем неочаквано и изненадващо, започвам поредицата подтеми с глава първа. Дълго се маех с кой аспект и фрагмент, съставляющ най-популярната игра в света да зачена моите словоблудства и накрая отсъдих: Ще да е тактиката като проявление на висш треньорски нюх!
Нека започнем с елегантната вметка, че аз футбол не гледам, не съм гледал, няма да гледам и дори не знам правилата, камо ли към коя врата нападат.
Тактиката... Мачовете по света се водят на около два фронта – единият е отговорност на футболистите, а другият е на старши треньора или, ако желаете, мениджъра на отбора. Говоря за техническата част на мача – търчане, подаване, стреляне и големият незаменим палец, a от другата страна - стратегическата част. Затова се случва от време на време някой мъдро да изведе сентенция, подобна на следното: „Футболистите са мускулите, а треньорът – умът на един отбор!”. Аз бих добавил, че масажистите са перисталтиката, а феновете са глисти.
В „А” група тактиката е изумително нещо. Четох наскоро, че Левски били построени като Барселона и прилагали близък на каталунския стил на игра. Очаровах се и си представих как сао-бернардо-до-камповския Мирослав Иванов би паснал идеално в отбора на Станимир Стоилов. Започнах и да анализирам тактиките на останалите отбори. Ето, ЦСКА играе досущ като Манчестър Юнайтед – с един нападател, по крилата. Тактиката на Литекс си е направо тази на Ливърпул, а пък отборът на Беласица си играе едно към едно с постройката на Байерн, само че тотално различно. Въодушевих се!
Представих си футболът в България така – пасове по тревата или директно по трийсетина метра, ако се е появила пролука за бързоногото крило, прострелно центриране, скача Адеба... извинете, Георги Христов и пронизва вратата на съперника. А то какво се оказва? Еми, какво! В тази страна има около 4 тактически схеми, които се предават от поколение на поколение.
Първата е класиката 4-4-2, при която никой не спазва своята позиция, а покрива нечия чужда, защото човекът, чиято позиция покрива, покрива тази на трети играч, който пък е забравил да покрие позицията на вратаря. Обикновено единият нападател е дефанзивен халф и изобщо не играе отпред, а просто дъсчицата на треньора в съблекалнята има предварително щампована схемата 4-4-2 и затова се използва.
Идва схема, която се използва често от известните като грандове тимове или просто, когато единият отбор е с така наречената класа над другия. Той може и да е по-добър и изпълнителите му да са играчи, които „я пипат”, но това не значи, че треньорът ще вложи някаква доза стратегия към победата. В тази страна побеждаваш и с реноме. А ако реномето не послужи до почивката – почва се с извеждащи подавания от типа на изсипването в наказателното поле.
Третата структура е на гореспоменатия съперник на тези грандове. Често пъти тя е изчерпана само с „Кольо (фиктивно име за голаджията на тима), само ти ще играеш след центъра!”. Тогава целият отбор си прави базов лагер на кота Дузпата в област Своето наказателно поле. Самият отбор, а вероятно и треньорът самопредполага, че играе на контраатаки, защото при едно на всеки десет изчиствания на топката Кольо я стига пръв и го удря на юруш към вратата на противника. При един от десет от тези юруши Кольо излиза на стрелкова позиция. От това може да си направим простата сметка, че всеки гол за един такъв, по-слаб противник е правопропорционален на броя изчиствания „надалеко” от страна на защитниците. За да я изчистят, топката трябва да отиде при тях, а тя най-лесно отива, когато практикуващите горната тактика са на фаза „второ полувреме” и изсипват топката. Деветнайсет от всеки двайсет изсипвания коженото кълбо попада у защитниците. При всеки седем от десет опита за изчистване, топката излиза в тъч или корнер. Респективно погледнато, играта, когато се срещнат два такива отбора, представлява един безкраен низ от изсипвания, чистения, борбата на Кольо и замерянето със семки по футболистите от страна на феновете/глистите на отбора, който практикува предходната тактика.
А последната по-открояваща се тактика е доказана като най-успешната из тези географски ширини. Тя не е основана на определена постройка и навигацията е последното нещо, с което тази схема се интересува. Нейната същност е изваяна около култа към личността и представлява нещо подобно. „Жоро Вратара, тези дългите, двама крайни, едни средни, десната ми страна, Митко шпората, двамата от Литекс...” . След като бъдат издадени тези инструкци към играчите, които аха-аха да излезнат и да се докажат като истински балкански лъвове, един от тях с най-малко 13 години опит и завършен трети клас отсъжда, че треньорът е включил в стартовия състав и резервите. Тогава старшията вади него от отбора и казва на останалите да се разбират. Факт е, че тази тактика е донесла най-големите успехи на България във футболно, че и отгоре ниво.
В този шампионат никой отбор не прилага тактическа вариативност. Няма го случая, когато тимът Алфа губи от тима Васил на полувремето Йот и след почивката Зета да излезне тимът Алфа, вече в облик като тима Стейси, да изненада тотално Васил, който да се вцепени и да получи два гола, безименни в случая, защото ми свършиха имената наум. Ако има обрат в „А” група, то той или е прийом със съдийска намеса, или единият отбор просто е по-силен от другия, а другият е повел, без да иска, 'щото Кольо още е бил свеж и взел, че я забол.
Аз не, че съм гледал де, разказаха ми. Разказаха ми и за мача ПСВ Айндховен – Тотнъм, двубой на едни тимове на средноевропейско ниво, на което и нашият футбол се водел. Треньорът на гостите британци сменил постройката на тима си 4-5 пъти, като нито веднъж не изглеждало, че отборът се е самоизненадал, както става в България, когато Стойчо Младенов пусне втори нападател и с първия започнат да се бутат, понеже никога не са си и представяли да играят заедно. Изобщо в България е най-голямата трагедия, ако някой смени постройката на тима по време на самия полусезон, камо ли по време на мач.
Друго нещо, което не ми разказаха, а се досетих: По тази заветна институция Телевизора, като показват някой кадър с треньора на някой отбор, той обикновено записва нещо в тефтерче. Тук треньорите не водят записки, защото са паметливи и защото пишат мъчно.
Това беше първа глава от този толкова интересен, впечатляващ и полезен анализ, който смятам да продължа направо от трета глава, освен ако не си самоорганизирам сепуко от гордост, че написах всичкото това.
Автор: Самуил Петканов
|
делегация
