"Василий Зограф от с. Субоноша е бил човекът, когото наричаме Боянския майстор", съобщи шефът на НИМ Божидар Димитров. Това е установила комисия начело с проф. Казимир Попконстантинов, която трябваше да проучи откритите наскоро надписи и рисунки в Боянската църква в столицата. Появата им предизвика цветист спор между историците за самоличността на зографа.

Субоноша е било българско село, чиито жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г., обясни шефът на НИМ. Днес то се нарича Неасули и е населено с гърци, бежанци от Мала Азия. "Дори аз бях отстъпил от тази теза, но ето че се оказа, че е имало главен художник", коментира шефът на НИМ. Той обясни, че откритият надпис "Аз Василий писах" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата. 2-3 дни след това тя е била покрита с втори пласт фина мазилка, стояла до 1980 г. "След поемането на работата по изписването на храма никой не е имал достъп до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, които са рисували стенописите", подчерта проф. Димитров.

Името на Василий фигурирало в Боянския поменик с имена на царе и патриарси, който се съхранява в Народната библиотека. "Появата на името на един художник, и то от село, между имена на хора от "лъв нагоре" очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна", коментира Божидар Димитров. Името на втория художник, който според шефа на НИМ е бил калфа, е Димитрий. То било открито върху меча на фреската Св. Димитрий, на който пишело: "Димитрий писа тия художества". Кой е бил третият художник - вероятно чирак, засега не е известно.