Местопрестъплението бе едно, а престъпленията - няколко. Такъв случай инспектор Резов не бе имал досега нито в практиката си на следовател, нито в тази на дознател. Той не обичаше да го наричат "следовател" или "дознател". Предпочиташе "криминален инспектор", което, по негово мнение, го сближаваше с кумирите му Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и комисаря Мегре.

Дежурният сержант докладва кратко:

- Имаме източване на ДДС в особено големи размери, фалшиви бандероли и производство на амфетамини. На местопрестъплението не са намерени никакви улики.

Криминалният инспектор надигна лентата "Полиция", която ограждаше мястото на престъплението, и се вмъкна като боксьор на ринга. Тук, в квадрата между полицейските ленти, наблюдателното му око щеше да опипа всеки сантиметър.

- Три пъти правихме оглед! - приказваше сержантът. - И нищо...

Резов не понасяше приказките по време на оглед. Излишните приказки разсейват сетивата, пречат на очния нерв да се фокусира върху следата. А в случая следа липсваше. Явно извършителят на престъпленията бе положил усилия да замете всичко след себе си.

Колкото и да се замитат, следите остават! Това инспекторът го знаеше и от романите, и от собствения си криминален опит. Следата и в този заплетен случай е някъде тук... Лупата, само лупата ще я извади на бял свят...

- Опа! - рече тихо инспекторът и извади лупата. - Ето я уликата!

Бръкна в джоба си за пинсети и с тях улови невидимата улика. После я увеличи няколко пъти под увеличителното стъкло, за да я направи видима. - Косъм? - възкликна сержантът.

- Нечист косъм... - поправи го опитният криминалист. - Явно на нашия извършител не му е чист косъмът...

- Наличието на косъм доказва... - взе да изрича гласно сержантът онова, което му диктуваха мозъчните клетки - че извършителят не е плешив...

- И още?... - помогна му инспекторът в разсъжденията. - Погледнете внимателно уликата...Този косъм не е изтощен, а е един загладен косъм...Тоест, притежателят му не е случаен човек. Но повече ще каже лабораторията.

По косъма лабораторията каза името на човека още същия ден. А на другата сутрин криминалният инспектор го съобщи в доклада си пред Големия шеф, министъра.

- Сигурен ли сте, Резов? - попита министърът. - Как стигнахте до това име?

- Тръгнахме оттук - рече Резов и сложи пликчето с уликата върху бюрото.

- Косъм? - подскочи Големият шеф. - И този косъм е паднал от главата на нашия най-голям спонсор? Резов, аз колко пъти съм казвал, че от главите на нашите спонсори не трябва да падне и косъм!

- Виноват, господин министър! - смутолеви инспекторът. - Забравих указанията!

- А аз не съм забравил... - рече министърът - ...че имаш нужните точки за пенсия! Свободен си!

За криминалния инспектор последва пълно освобождение от системата. Което не беше чак толкова лошо, тъй като бе придружено с 20 месечни заплати. А косъмът, това важно веществено доказателство от мястото на престъплението, се озова на друго място - в кошчето на министъра. Оттам го пое чистачката, за да го пренесе до контейнера, който бе изсипан в камион на чистота. И така косъмът потегли към Суходол. И сега е някъде там, на сметището, далеч от лупите на следователи и дознатели.