Напоследък, вместо да си вихрят купона тук, на Земята, разни чешити се ослушват как все по-властно ги зове космосът... Автомобилистите жадуват да се озоват на Месечината, та да се пробват из ония ми ти кратери, тях вече нищо не може да ги уплаши. Окаяните крепостни на "Топло-фикция" страстно ги влече Венера: да се заврат нейде, дето няма нужда от парно, и да гледат отвисоко сеира на "ТехеН" ли, "Свой" ли, па ако ще не в перлени вани, ами в златни и диамантени да се плацикат. Строителните босове зяпат Марс в захлас - гола пустиня, няма зелени площи - строй си на воля, никой не мож те барне - кеф ти билдинг, кеф ти офис-сгради, кеф ти хотели и прочие богоугодни колибки. Нацвъкаш си архитектурката и потриваш ръце - елате ми, пиленца, англичанчета и япончета, на батко, да ви обзаведа с жилплощ и пейзаж!...

"На пыльных тропинках далеких планет останутся наши следы..." - както го изпя Бащата на войника Чонкин.

Но - ядец! Учените викат - ей сега да речете, сега ви изстрелваме и на майната си, ако щете, само че... Е, в това "само че" е въпросът. Нямало да издържи човешкият организъм на радиацията.

Съединявят мъдри глави умствените пролетарии от всички страни, напрягат сиво вещество - като как да ни напъхат всички в космоса, ама и да изкараме някоя и друга годинка, а то - не благоприличен космос, а същи Чернобил! Плюс Хирошима и Нагазаки. Та да прибавим и нашето жално, вече печално отсвирено Козлодуйче! Стой там, ако ти е кеф, учените не отговарят.

Е, както следва по всички закони на прогреса и хепинеса, напрягат се милите да съчинят някакви щитове, някакви скафандри и бронежилетки, ама се оказва, че до ден днешен такива няма открити, няма открити!... Виж, японските космолюбци го дават съвсем радикално - като не можем да съчиним защита, дайте да отстраним органите, дето най-бързо подлежат на развала! Примерно - да се махнели кристалите от човешкото око, щото тях първо отнасяла пустата радиация. И сега чакат желаещи. За далечни полети, де.

По тоя повод, осъзнавайки временното си присъствие на Земята, ние, примамените от евроатлантически ценности, си викаме - то в Космоса я ни пуснат, я не, ама нали чак до ЕС издрапахме! Но сме петимни за всякакви експерименти, готови да ни резнат органчетата, дето най-много ги притесняват ония благородни хора оттатък, осенените носители на ценности. Това - уста, тумбаци, дробчета, мозъци и прочие нефелен крайник, сме готови да жертваме без референдум дори. Клъцкайте там колкото ви душа иска, само ни пуснете при космическите фондове...

Една дреболия ме гложди само: а бе, като се строим, оформени като последни сакатлъци, с какво ще ги усетим ония евроатлантически благини?...

А космоса съм го зарязал отдавна. Даже не вдигам очи да видя дали звездите още си висят.

-----------

По повод този памфлет "После" си позволява да напомни, че днес съвсем сериозно е Световен ден на космонавтиката. От сърце поздравяваме цяла Вселена!