Държавите се надпреварват да сключват тайни бартерни и двустранни споразумения със страните - износителки на основни зърнени култури, писа в. "Файненшъл таймс", като се позовава на дипломати и търговци на хранителни продукти. Целта е да се осигурят суровини в момент, когато цените на земеделските стоки непрекъснато нарастват, а водещите износители на продоволствени стоки забраняват продажби в чужбина. Междуправителствените контракти могат да заобиколят тези ограничения, твърдят дипломати. Русия, Украйна и Казахстан активно участват в преговори за постигането на такива споразумения.
Търговци на пшеница твърдят, че Украйна и Либия са пред сключване на споразумение за отдаването на 1 млн. декара земя, върху които северноафриканската държава да отглежда пшеница. Анализатори в Киев се питат дали е възможно постигането на такава договорка, след като по-рано тази година Украйна ограничи продажбите на зърнени храни за чужбина.
Дискусии предизвика и договор за бартер, сключен между Египет и Сирия. Според него Дамаск ще снабдява с ориз Кайро срещу пшеница. Провалиха се преговорите между Филипините и Виетнам за доставка на голямо количество ориз за Манила. "Сключването на двустранни споразумения е в разгара си", обяви Абдулреза Абасиан, експерт в Организацията по прехрана и земеделие на ООН.
Държави като Аржентина, Виетнам и Русия, които са основни износители на ориз, пшеница и соя, вече наложиха ограничения върху експорта на тези стоки и това засили притесненията от недостиг сред страните вносителки.
Търговци на зърнени храни казват, че Индия и Казахстан преговарят за сключването на двустранно споразумение за доставка на пшеница. Делхи бе принуден да внася зърно в последните две години. Все още обаче не е ясно дали е постигнато съгласие между двете страни.
Интересът към сключването на двустранни договори в сферата на земеделието бележи промяна в досегашната политика на повечето правителства. През 90-те години договарянето на такива сделки бе преустановено, защото държавите започнаха да купуват хранителни продукти от международните пазари.
Някои по-богати развиващи се държави купуват фючърси на пшеница, царевица и соя, които се търгуват на Чикагската стокова борса. Цените на храните са скочили средно с 45% от миналото лято насам, според Организацията по прехрана и земеделие на ООН. Цената на житото, ориза, царевицата и олиото удариха рекордни стойности тази година. Оризът например само за година поскъпна със 70 на сто.
Последици
Развиващите се страни вече изпитват негативните последствия от нарастването на цените на основните продукти. Гладните бунтове, които избухнаха в Хаити преди дни, отнеха живота на петима души. Протестите срещу увеличаването на цените в Кот д'Ивоар, Камерун, Мавритания, Мозамбик, Сенегал, Йемен, Бангладеш, Боливия, Индонезия, Афганистан, Узбекистан взеха 40 жертви.