Румен Петков подаде оставка, а Станишев я прие няколко минути преди подаването. Това е като тест за бързина - заключваш чекмеджето толкова бързо, че успяваш да хвърлиш и ключа вътре!

По-интересно е обаче какви са мотивите за тази така дългоочаквана оставка. Толкова време се инатеше, вкопчен в поста си - значи трябва да се е случило нещо извънредно, за да се преобърне ситуацията.

Да разгледаме някои хипотези.

Обществен и опозиционен натиск? Едва ли - откак е министър и особено през последните критични седмици, Румен Петков е подложен на чудовищна преса - и от обществото, и от опозицията, а най-вече от генерали резервисти. Ако на такъв натиск беше подложена дори най-целомъдрената мома, досега да си е загубила всичкото целомъдрие и всякакви други цветя на моминството.

Спонтанно отвращение от живота в министерството, нещо като професионално taedium vitae или махмурлук след предозиране с вътрешни работи? И това не е - както споменахме, оставката беше приета преди подаването, така че не може да става въпрос за спонтанен акт, а за обмислени и съгласувани действия.

Катарзис? Министърът чете "Престъпление и наказание" със сардонична усмивка на нравствено недосегаем свръхчовек, постепенно усмивката му се разкривява в мъчителна гримаса, той се разболява от угризения за всичко сторено и несторено във вътрешните работи, оставка, признания, съд, каторга, оздравителни процеси и пречистване!? Това пък е просто немислимо. Дори да се извърши такъв прелом у Руменовата вътрешност, преди да отвори уста пречистващият се, своевременно ще бъде проведено очистване.

Единственото що-годе свястно обяснение за тази оставка е, че Братя Галеви са загубили доверие в министъра и другарят може би ще премине на друга отговорна длъжност.