В стая на сини цветчета на третия етаж в блок в квартал "Люлин", върху поскърцващ матрак, течеше нерегламентиран контакт! Кочо Русев, бивш милиционерски лейтенант, а сега комисар, гол и седефен до луминесцентност, контактуваше по най-близкия възможен начин с Фани Башмитева, експерт в Агенцията по йоните. Стаята беше на Евичка, разведената колежка на Фанчето. Тук от месеци експертката провеждаше нерегламентираните си контакти с комисаря.

Пред същия този блок в лека кола "Шкода", покрусен от случващото се, седеше господин Башмитев, собственик на "Башмитев Мийлс", крупен производител на руска салата. Той обикновено се возеше в джип като камион, но сега с цел конспирация беше взел колата на шофьора си Цецо. Анонимна дама му бе звъннала сутринта и му бе съобщила за предстоящия контакт. Дамата беше споменатата вече Евичка. От много време тя ненавиждаше приятелката си заради скъпите тоалети, с които идваше на работа, но тази сутрин направо я вбеси с много сладко тайорче "Кензо" плюс обувки и чанта от анаконда.

Бизнесменовият джиесем звънна и изрече:

- Здрасти бе, Пеше! К'во става с козунака за Плешивия?

В този миг на входа на блока се появиха участниците в нерегламентирания контакт и на раздяла всеотдайно се целунаха. Разтърсен от гледката, Башмитев само изкрещя "Айде тоя път без козунак!" и изключи телефона.

Поради прочутите сересета, то се знае, разговорът беше кодиран. Плешивия беше шеф във финансовото министерство, човекът, дето звънна, беше митничар, а козунакът се равняваше на 87 000 евро. Толкова дължеше Башмитев за канала, по който бяха минали 13 цистерни полска майонеза, описана в документите като магданоз, за който рогоносецът бе платил мито от 32 лв. и 53 ст.

Стреснат от крясъка на Башмитев, митничарят веднага звънна на Плешивия:

- Май е протекъл покривът! Кьопоолуто нещо се разсмърдя!

Излишно е да ви казвам, че Кьопоолуто беше Башмитев, а за покрива сами се досещате. Уплашен, че може би прокурорите са по следите му, Плешивия още вечерта отказа на шефа на Парламентарната комисия по бордюрите Суркалов да му съдейства за онези 27 000 кози, които трябваше да бъдат обявени за крави с цел фирмата "Бългериън говединг", близка до партията на Суркалов, да дръпне 387 000 евро по програма ПАКАРД.

Суркалов не мигна цяла нощ, а на другия ден си зашепна със съпартийци:

- Засега спираме с поправките към Закона за бетонополагането!

Тези поправки бяха уговорени и се чакаха от международния консорциум "Делтабилд", който бе спечелил търга за строителство на сводести мостове в среднобългарските полупланински терени. Като разбраха, че обещаните поправки, които щяха да им вдигнат печалбата най-малко с 38%, се отлагат, делтабилдаджиите побесняха, а германецът Герхард Шулц, важен акционер във фирмата, каза на брат си Вилхелм:

- Вили, трябва да им удариш пръста. Хем се разбрахме, че тяхното не се губи! Ще го преведем на всеки от комисията в банка в Цюрих.

Вили беше средно важен чиновник в голямата брюкселска стъклена сграда. Средно важен, но все пак достатъчно важен, две седмици след разговора между братята Шулц Европейският съюз спря за неопределено време двата милиарда евро, които се полагаха на България по програмата ШЕВРОЛЕТ...

Ето докъде водят нерегламентираните контакти на тия от меверето!