Това обаждане е важно за вас! За какво иде реч ли?

Общо взето, живот като песен - телефон все ни свързва, телефон ни дели...

Дълго време обществото ни се развиваше с шеметна скорост, развиваше се като изтървано кълбо прежда, та беше напълно логично да объркаме конците.

През това време чухме какъв ли не повик. Защото такава беше повелята на онова време - току да се отправи някой повик.

По-възрастните навярно добре си спомнят повика "Във всеки дом - телефон!" Как му се радвахме, а? Та нали у нас открай време всичко се уреждаше по телефона... Нещо повече - бяхме законни наследници на бащиния повик "Умри, но свръзка дай!".

Голяма работа е телефонът - що дейност развива! Седиш си вкъщи и чакаш да ти се обадят. За да ти съобщят нещо изключително важно.

Тогава всички с нетърпение чакахме да ни съобщят, че е дошъл комунизмът. Понеже беше крайно време да дойде. И, разбира се, да влезе във всеки дом. Което ще рече - и в твоя. Да си изуе патъците и да влезе по чорапи. И което беше най-важното - да не му миришат краката.

Ех, и ти - доволен, и той - доволен. Така, де - комунизъм е това, няма да се скита безцелно по улиците, я! Пък и в края на краищата на вратата ти пишеше "Образцов дом". Което си беше самата истина. Ред имаше в твоя дом. И дисциплина. Всичката мека мебел недвусмислено говореше за твърдия характер на стопанина.

Телефонът наистина навлезе масово: във всеки дом - телефон. А за тия, дето нямаха домове, монтираха улични автомати.

Заживяхме си като куклички. Като куклички от театъра на Образцов.

Обаче от комунизма - ни вест, ни кост. Системата се оказа калпава. Телефонната, де. Дето се вика - ало, грешка!

Но ако човек е склонен да се учи от грешките си, трябва да знае, че телефоните предоставят големи възможности. Току се включиш в чужд разговор. Веднъж попаднах на някакъв (явно стара кримка!), който каза:

- ...Страцимире, братко, чуй ме! Навремето нал' се борихме за комунизма? Откъде го измислиха тоя социализъм?

Не повярвах на ушите си. Говори ли се така? И хич не се обадих. Нито съм Страцимир, нито съм му брат, нито съм се борил навремето. Затворих най-съзнателно. Защото тогава някои неща не бяха ни за приказване, ни за слушане. Ааа, да ги нямаме такива! Не съм вчерашен - ало, грешка!

После излезе друг повик: "Във всеки дом - микрофон!" Защото времето беше такова - време на пълна гласност. Пък някои не чували...

А микрофонът е като крушката - има си опашка. Та се наложи от всеки дом поне един да дава писмени показания. Защото какво е гласност без писменост? Казаното вятър го вее, а написаното остава. За да няма после "Ало, грешка!".

Е, след време уж всичко си дойде на мястото. Обаче вече толкова години оправяме конците. Само като си помисля: първо ни развиваха за едно, после ни навиваха за друго...

Но както е тръгнало, все се надявам някога да си сложа на вратата табелка с надпис "Образцов европейски дом".

...Такива си ги мисля, докато чакам сметката за телефона. Знам, че ще ми настръхнат косите, ама няма как - моите обаждания са важни за тях.

Но при положение, че е пазарна икономика, а грешките трябва да се плащат, колко ли ще дадат за нашите?