През 1894 г. барон Пиер дьо Кубертен, отказал се от типичната за френски аристократ кариера в армията или политиката, приема съживяването на олимпийските игри като мисия на живота си. Той възприема спорта като възвишено призвание, като религия. Кубертен вижда олимпиадата като проява, която може да помогне издигането на морални ценности: "Нека радостта и доброто приятелство царуват и нека олимпийският огън следва пътя си през вековете, спомагайки за разбирателство между народите, за доброто на все по-възторженото, храбро и добродетелно човечество!"

Баронът е смятан за баща на съвременните олимпийски игри, които се провеждат за първи път в Атина през 1896 г. Но ако Кубертен бе жив днес и бе станал свидетел на олимпиадите през последните 40 години, почти сигурно би заключил, че великата му идея се е провалила. Че



идеализмът не е достоен противник на политиката,



парите и спорта, взети заедно.

Летните игри в Пекин са след четири месеца и отсега може да се предвиди, че ще бъдат едно недоразумение. Още началото на щафетата с олимпийския огън - в Лондон и Париж, бе съпроводено с арести и неприятни сблъсъци с полицията по време на демонстрации срещу репресиите в Китай.

В Сан Франциско - единствения град в Северна Америка, включен в обиколката на огъня, факлоносците играха на криеница с демонстранти, след като маршрутът бе внезапно променен от съображения за сигурност.

Държавните глави на редица страни многократно бяха призовани да бойкотират церемонията по откриването на игрите. Но протестите и бойкотът вече не са ефективни средства за лечение. Остана само един начин да подобрим олимпийските игри - да ги прекратим трайно.

В света на спорта всеки план, който поставя морала над парите, няма никакъв шанс да бъде реализиран. Комисии се създават само след като проблемът е изчезнал, а измамниците винаги намират нов път - може да се обзаложите, че дори в момента някъде по света лаборатория разработва нов стероид, неоткриваем при изследвания. Колкото по-възвишена е напудрената реторика, превърнала се в подхранвана от олимпиадите индустрия, толкова по-лоши са криещите се зад нея безобразия.

По време на така нареченото клане на площад "Тлателолко" през 1968-а мексикански войници стреляха по стотици протестиращи студенти в столицата Мексико 10 дни преди летните игри. Никой не знае точния брой на загиналите, но се смята, че са между 200 и 300 души.

Четири години по-късно, през 1972-ра, членове на пропалестинската групировка "Черен септември"



взеха за заложници израелски спортисти от олимпийското село



в Мюнхен - 11 от тях загинаха.

През 1976-а източногерманският женски отбор по плуване спечели 11 от 13-те златни медала, което бе зашеметяващо представяне - дори твърде зашеметяващо, но по-късно наяве излезе обяснението - стотици спортисти от ГДР години наред използват стероиди.

През 1980-а САЩ и 60-ина други страни бойкотираха игрите в Москва заради съветската инвазия в Афганистан.

През 1984-та представянето на САЩ в Лос Анжелис бе силно преувеличено, въпреки че показването на таблици с броя на спечелените медалите принципно противоречи на самия олимпийски дух. Подобно биене в гърдите само подсили присъщия шовинизъм на игрите, тъй като СССР и Източна Европа бойкотираха олимпиадата като отмъщение към Америка. В допълнение игрите през 1984 г. станаха първите, превърнати от спонсори в непрекъсната реклама.

Що се отнася до игрите през 1988-а, в безспорно най-интересното състезание - 100 метра спринт за мъже - канадецът Бен Джонсън бе лишен от златния медал, след като даде положителна допинг проба. По-рано страната домакин - Корея, изсели 720 000 души, за да построи съоръженията. (Според правозащитна организация Китай е удвоил цифрата, като е изселил 1.5 млн. души заради игрите.)

През 1996 г. олимпиадата в Атланта бе помрачена от експлозия, която уби двама души.

През 2000 г. американската спринтьорка Марион Джоунс спечели 5 медала, 3 от които златни, след като бе взела допинг. После лъга за това в продължение на 7 години и



сега е в затвора за лъжесвидетелстване



Преди зимната олимпиада в Солт Лейк Сити през 2002 г. бе направено разкритие, че привърженици на кандидатурите за домакинство на някои градове са подкупвали членове на МОК. На тези игри една от съдийките по фигурно пързаляне призна, че е опитала да осигури победа за спортната двойка на Русия.

През 2004 г. гръцкото правителство похарчи $12 млрд. за летните игри в Атина, което се равнява на 5% от БВП на страната. Да, част от парите отидоха за изграждането на нова жп система и летище, но също така кабинетът на Симитис призна, че не знае какво да прави след това с повечето от многобройните олимпийски съоръжения.

На зимната олимпиада в Торино през 2006 г. карабинерите извършиха обиск в лагера на австрийската ски федерация по съмнение за употреба на допинг, след което двама нейни членове избягаха от Италия.

С наближаването на игрите през август редица държавни глави започнаха да играят на "кой ще бойкотира и кой не" церемонията по откриването заради нарушаването на човешките права в Тибет (при последното преброяване американският президент Джордж Буш обяви, че ще присъства, канцлерът на Германия Ангела Меркел и британският премиер Гордън Браун отказаха да се появят в Пекин, а френският президент Никола Саркози се колебаеше).

Но за да не се чувстваме ние, американците, прекалено праведни, трябва да вземем предвид следното: ако САЩ бяха домакин, всяка участваща в игрите държава би трябвало да помисли или за бойкот на откриването им, или за оттегляне на участието си заради извършваните от нас безчинства, включително окупацията на Ирак и малтретирането на затворници в "Абу Гариб" и "Гуантанамо".

Разбира се, не е справедливо да осъждаме всички спортисти, които участват в игрите. "Това е техният шанс - казва Боб Костас, който за 7-и път ще коментира олимпиада по тв NBC. - Това е кулминацията на всичките им усилия."

Най-добрият аргумент в полза на игрите. Но недостатъчен, за да превъзмогне горчивата история.

Трайното прекратяване на олимпийските игри може да се окаже не толкова трудно. Всичко, което е необходимо, е проява на кураж и нравственост от страна на САЩ, които трябва да спрат завинаги участие в игрите с мотива, че не могат да изпълнят мисията си. Оттеглянето на САЩ ще подкопае игрите, тъй като те повече няма да са световен форум.

Далеч по-мощен фактор за прекратяване би било евентуалното спиране на подкрепата за игрите от американски компании. Това ще се отрази негативно на желанието на американски тв компании да плащат умопомрачителни суми за правата за излъчване. Ако американците не плащат, американците няма да гледат.

В замяна на олимпийските игри ще продължат да се провеждат световни първенства, но вероятно на постоянно създадени за целта места. Това би било от полза за спортистите. Въпреки цялата шумотевица олимпиадите невинаги предлагат най-доброто. В Атина например нямаше достатъчно време за изграждане на покрив на басейна, поради което плувците бяха изложени на ужасната лятна горещина.

Дали някои спортисти ще станат жертви на загубата на олимпийските игри? Да. Но броят им няма дори да доближи този на невинните жертви, убити в Дарфур с доставяни от Китай оръжия или в Ирак по време на американската окупация.

Светът ще продължи напред без олимпиада. Идеалите, изложени от Кубертен, няма да бъдат осмивани редовно, а почетени с признанието, че олимпийските игри просто се провалиха.