След оставката на вътрешния министър обстановката в страната се нажежи откъм социално напрежение и охладня откъм коалиционно споразумение. Специално излъчени преговорни групи започнаха да обсъждат кабинетните промени.
В пълно съответствие с характерната за региона процесуална либерализация на специалните разузнавателни средства в "Пощенска кутия за класифицирана информация № 185" бе получена стенограма на едно от въпросните обсъждания. Електронният запис бе комплектуван с хартиен препис и съответно с наличието на кодиран надпис и отсъствието на какъвто и да било подпис.
Независимо от всичко увековечените за историята реплики пламтят от чувство за отговорност, решимост за защита единствено на националните интереси, невероятен патриотизъм, принципност, концептуализъм и абстракционизъм.
Румен Петков: Уважаеми колеги, нека откровено си признаем, че нас ни движат идеалите за бъдещето на отечеството, а не ламтежа за постове или алчността за власт и пари. И така както ни движат, не е лошо откровено да си признаем, че по-добър кандидат за министър на вътрешните работи от мен няма, не е имало и никога няма да има, докато е жива българската кръв юнашка.
Лютви Местан: Съществена за нашата работа е концепцията, конкретизациите са несъществени. Като стана дума за конкретизации, конкретно Етем ще си ходи, конкретно Кабил ще си ходи, конкретно Гайдарски да си ходи, конкретно Масларова да си ходи, конкретно Гагаузов да си ходи, конкретно всички да си ходим.
Сергей Станишев: Не са важни конкретните имена във властта, важно е определянето на политиката. Затова в процеса на определяне на политиката на мястото на Петков ще сложим Найденов, на мястото на Гайдарски ще сложим Първанова, на мястото на Мутафчиев ще сложим Кънев, на мястото на Вълчев ще сложим когото си искаме, на мястото на Василев ще сложим празно място, на мястото на Станишев ще сложим, пардон, на мястото на Станишев пак си слагаме Станишев и така политиката е напълно определена.
Симеон Сакскобургготски: Навремето най-накрая му дойде времето. Нека да разсъждаваме позитивно, за да позитивираме разсъждаването. Първом е дългът към родината, пък сетне, ама над първото, дългът на моите министри към мен плюс Велчев. Вервам никого да не сменям, щото не вервам всички да сменям плюс Велчев. Обаче си ги искам и петимата плюс Велчев. Никой да не ми пипа петимата министри плюс Велчев, дето само аз мога да си ги пипам плюс Велчев.
Ахмед Доган: Съдбата на България и принадлежащите ми обръчи са в моите ръце. Великата цел ни вдъхновява. Издребняването до определени персони не води до заедност, а до незаедност, другост и лошост. Затова махам Кабил и слагам Мехмед, махам Етем и слагам Местан, махам Чакъров и слагам Четин, махам Юнал и слагам Лютви, махам Ахмед и слагам Доган, буюрум, афидерсън.
Публикуването на родолюбивите разсъждения на управляващите обезоръжиха опозицията и я тласнаха към окончателно идеологическо сепуку.
За което на широката прогресивна общественост изобщо не й пука.
|
|