|
Първата акция ще бъде обявена днес на пресконференция от Дороти Молефи, майка на най-известната жертва на режима в ЮАР - ученикът Хектор Петерсън, който през 1976 г. бе убит от полицията в южноафриканския град Совето на 13-годишна възраст. Снимката на неговото окървавено тяло, влачено от приятеля му, до което притичва обляна в сълзи сестрата на жертвата, cе превърна в символ на младежката съпротива през 80-те.
Първият иск ще бъде срещу швейцарски и германски банки, които са продължили да предоставят заеми на расисткия режим в Южноафриканската република след 1985 г., след като останалите международни финансови институции са взели решение да се отдръпнат. Под обстрел са също британски и американски компании, които са инвестирали в страната и са се облагодетелствали от системата. Сред тях са компютърните гиганти Ай Би Ем и Ай Си Ел (собственост на японската Фуджицу), петролните Роял Дъч Шел и Бритиш петролиум, оръжейният производител Викърс и автомобилната компания Ролс-Ройс. Те са доставяли оборудване, продавали са технологии, правили са и капиталовложения в полза на престъпния режим.
Ед Фейгън базира юридическите казуси на факта, че системата на апартейд е сродна с човеконенавистния режим в нацистка Германия. Американският адвокат твърди, че първият премиер на страната от времето на апартейда Даниел Молън е подкрепял по време на Втората световна война страните от Оста. Един от неговите приемници Хендрик Фервьорд, министър-председател от 1958 до 1966 г., който е смятан за архитект на апартейда, е бил осъден от Върховния съд в Йоханесбург като симпатизант на нацистите.
