Наказателните процедури са извън наложените вече санкции за злоупотреба с европейски средства, които доведоха до спиране на финансирането по предприсъединителните програми ИСПА, ФАР и САПАРД.
Колегиумът на ЕК предупреди България в пакет с още осем държави (Белгия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Португалия, Словения и Холандия), че нарушава директивата 96/61 г. за предотвратяване и контрол на замърсяването. У нас виновниците са "Кремиковци" и още около 150 предприятия, които все още нямат издадени комплексни разрешителни за работа. Крайният срок за това бе 30 октомври 2007 г., но досега едва половината от близо 300 български предприятия са се вместили в европейските норми. Нарушителите са основно големите животновъдни ферми и градските сметища. 9000 са общо нелицензираните по този ред предприятия в деветте страни от ЕС.
Според екологичното министерство "няма риск от съдебни процедури срещу България". Основания за това давал фактът, че преди седмица екоминистърът Джевдет Чакъров уведоми Брюксел, че ведомството му е ускорило процедурата по издаване на забавените разрешителни и процесът ще приключи до 30 септември.
"Груби оценки сочат, че предприятията без комплексни разрешителни трябва да вложат над 1 милиард евро, за да ги получат", коментира пред "Сега" директорът на дирекция "Индустрия и околна среда" в Българската стопанска камара Димитър Бранков. "Предприятията, които нямат разрешително, трябва да затворят, макар че не си представям как ще стане това за "Кремиковци", ТЕЦ "Бобов дол" и други такива", отбеляза той.
В комплексните разрешителни предприятията се ангажират с инвестиционни програми за изчистване на производствата си. Ангажиментите в тях обаче невинаги се спазват. Миналата година зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев се закани да спре ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Енел Марица-изток 3", ако до 31 март 2008 г. не монтират сероочистващи инсталации. Двете предприятия са глобявани неколкократно заради забавянето. "Енел" успя да монтира сероочистки и на 4-те си блока, но ТЕЦ "Марица-изток 2" все още е без част от филтрите.
Второто предупредително писмо от ЕК е заради неравноправното данъчно облагане на дивидентите, получени от български и европейски компании. Ако компания от страна от ЕС притежава под 15% от капитала на чуждо дружество, работещо в България, дивидентът, който ще получи, се облага. Българските компании майки, които вземат дивиденти от дъщерните си компании в ЕС, обаче не плащат данък. Това положение създава неравнопоставеност, обясниха пред "Сега" данъчни консултанти.
Става въпрос за чл. 105 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
В края на миналата година Европейският съд излезе с решение по аналогичен случай срещу Холандия. Франция също е осъдена заради подобна неравнопоставеност, казаха експерти.
"Над 20 страни-членки прилагат различно третиране като България", съобщи източник от финансовото министерство. Той отбеляза, че повечето от европейските компании, които правят бизнес у нас, притежават над 15% от българските си дъщерни дружества и дивидентите, които получават, не се облагат с данък. Пример са търговските банки.
Новият вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева от вчера е на първо посещение в Брюксел. По програма тя ще се срещне с комисарите по селското стопанство Мариан Фишер Бьол и по разширяването Оли Рен, за да ги пита какво става със спрените пари по САПАРД и ФАР. Днес тя ще разговаря и с комисаря по регионалната политика Данута Хюбнер, която първа ни отряза парите по програма ИСПА в края на януари заради злоупотребите във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Хюбнер трябваше да пристигне в България в края на май, но визитата бе отменена. "Плугчиева поиска да се видят в Брюксел", съобщи на "Сега" източник в канцеларията й. Той отказа да съобщи дали спрените плащания могат да бъдат подновени скоро, като отбеляза, че "това е въпрос на проверки". Според прогнози на експерти европарите няма да бъдат размразени поне до есента. Възможно е на решението да повлияе и очакваният в началото на юли втори годишен доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред в България, който според сигнали от Брюксел ще бъде по-критичен от предишния.
------------------
МУСКУЛИ
-------------------
Откакто е член на ЕС, България е получила поне стотина предупредителни писма от ЕК, които са рутинна форма на контрол. Не всички обаче водят към следващия етап на наказателната процедура, който започва с "мотивирано становище" и може да приключи със съд в Люксембург. Най-сериозни заплахи към страната досега са отправени заради забавянето на телефона за спешни обаждания 112, който трябваше да заработи още от 1 януари 2007 г. Остри критики имаше също заради проблемите с боклука на София, нередности в закона за нотариусите, закъснение при издаването на паспорти с биометрични данни, забавено узаконяване на територии в екомрежата "Натура 2000". Комисията още не е дала България на Европейския съд, но българското правителство вече заведе срещу нея дело в Люксембург заради орязаните според него квоти за парникови газове.
В края на миналата година Европейският съд излезе с решение по аналогичен случай срещу Холандия. Франция също е осъдена заради подобна неравнопоставеност, казаха експерти.
"Над 20 страни-членки прилагат различно третиране като България", съобщи източник от финансовото министерство. Той отбеляза, че повечето от европейските компании, които правят бизнес у нас, притежават над 15% от българските си дъщерни дружества и дивидентите, които получават, не се облагат с данък. Пример са търговските банки.
Новият вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева от вчера е на първо посещение в Брюксел. По програма тя ще се срещне с комисарите по селското стопанство Мариан Фишер Бьол и по разширяването Оли Рен, за да ги пита какво става със спрените пари по САПАРД и ФАР. Днес тя ще разговаря и с комисаря по регионалната политика Данута Хюбнер, която първа ни отряза парите по програма ИСПА в края на януари заради злоупотребите във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Хюбнер трябваше да пристигне в България в края на май, но визитата бе отменена. "Плугчиева поиска да се видят в Брюксел", съобщи на "Сега" източник в канцеларията й. Той отказа да съобщи дали спрените плащания могат да бъдат подновени скоро, като отбеляза, че "това е въпрос на проверки". Според прогнози на експерти европарите няма да бъдат размразени поне до есента. Възможно е на решението да повлияе и очакваният в началото на юли втори годишен доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред в България, който според сигнали от Брюксел ще бъде по-критичен от предишния.
------------------
МУСКУЛИ
-------------------
Откакто е член на ЕС, България е получила поне стотина предупредителни писма от ЕК, които са рутинна форма на контрол. Не всички обаче водят към следващия етап на наказателната процедура, който започва с "мотивирано становище" и може да приключи със съд в Люксембург. Най-сериозни заплахи към страната досега са отправени заради забавянето на телефона за спешни обаждания 112, който трябваше да заработи още от 1 януари 2007 г. Остри критики имаше също заради проблемите с боклука на София, нередности в закона за нотариусите, закъснение при издаването на паспорти с биометрични данни, забавено узаконяване на територии в екомрежата "Натура 2000". Комисията още не е дала България на Европейския съд, но българското правителство вече заведе срещу нея дело в Люксембург заради орязаните според него квоти за парникови газове.
[/b]
Браво на ЕС!