В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с едно око към монархията, хаосът бил пълен. Но нали сътворението започва именно от хаоса? Така че условията били налице...

И хората запретнали ръкави. Разбира се, ставало дума за тия, дето ги имали, демек все още не им били смъкнали ризите от гърбовете.

А двамина от тия хора правели какво? Направо събирали очичките на всички. Защото били хора на изкуството. На голямото изкуство. Истински художници!

Та единият правел рамки.

А другият ги чупел.

Не стига това, ами се редували. Тоест първо тоя правел рамки, а оня ги чупел. После оня правел рамки, а тоя ги чупел. И синхронът между тях се оказал толкова пълен, сякаш двамината били подписали рамков договор.

Че какви художници са това, ще си рекат присмехулно членовете на СБХ, какви хора на изкуството, та на всичко отгоре и на голямото?

Но точно в това бил проблемът. Защото от правене или чупене на рамки нито на един от двамината не му оставало време да живописва. И по тази съществена причина нито тоя, нито оня ощастливили това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н. - сиреч не се появил шедьовър или поне сносно произведение на изкуството.

Майната им на художниците, ще рекат милионите нечленове на СБХ. И с пълно право.

Но проблемът се оказал в това, че примерът на двамината бил възприет и разгърнат на държавна основа! Политиците процедирали досущ като тях! И даже в по-пълен синхрон. Редували се, така да се каже, да правят рамки и да ги чупят. В резултат на което държавата изобщо не ставала живописна...

На хората естествено живо им писнало. Дори взели да губят надежда и само се тюхкали: "Бог - високо, цар - далеко, ех."

Но ето че по божията воля царят дошъл при хората. Дошъл с намерението всичко да си дойде на мястото. Демек в рамките на държавата да грее ликът му - портретът му, де. Много живописно като перспектива, а?

Обаче пък проблемът вече бил в това, че хората си създали традиция - да правят рамки и да ги чупят. А като се има предвид, че дълго време второто им било забранявано, сами се досещате с какво настървение чупели...

Така че един господ знае какво ще се случи в това царство и господарство, което в последствие станало република и т.н. Но хич не се учудвайте, ако някой ден видите в мадридския музей "Прадо" портрет без рамка. Стига, разбира се, изобщо да го изложат.

А и не се учудвайте, ако видите на географската карта една държава, която само е рамкирана... Айде чупка!