Депутатите са се спрели на идеята мажоритарно избраните в парламента да са по-малко от пропорционалните заради притеснения, че те ще се държат като свободни електрони.
В работната група обаче все още не са избистрили детайлите. Особено важно е как точно ще стане разделението на страната на 80 едномандатни избирателни района, в които ще се гласува за мажоритарните кандидати, тъй като районирането може да повлияе силно на крайния резултат от вота.
Друг важен въпрос е какво ще става с гласовете на мажоритарните кандидати, които не бъдат избрани. Ако системата бъде механично смесена както при избора на 7-ото ВНС през 1990 г., въпросните гласове ще се губят. Затова сега депутатите умуват дали е възможно гласовете на загубилите да се преливат към пропорционалната листа на партията на тези кандидати. Това обаче също крие рискове, тъй като може да подмени разпределението на пропорционалните места в НС.
Експерти вече предложиха няколко варианта на избирателни системи с мажоритарен елемент. С най-големи симпатии в работната група се ползва немската система. При нея общият брой на депутатите от една партия се установява пропорционално, но част от тях се избират мажоритарно. Всеки избирател гласува с две бюлетини - за мажоритарен кандидат и за партия. Допуска се гласуване за кандидат на една партия и за листата на друга. Тази система беше в основата на избирателния кодекс, който в миналия парламент дори бе приет на първо четене, но после бе изоставен.
За да се избегне загубата на гласове на мажоритарни кандидати, които не са спечелили вота, експертите предлагат видеоизменение на немската система. В българския вариант страната се дели на 80 едномандатни района и хората гласуват за партийни мажоритарни кандидати.
След това партиите си разпределят останалите 160 мандата пропорционално на подадените за тях гласове. При тази система се гласува само с една бюлетина, което изключва възможността за гласуване за различни партии.
Досега всички парламенти освен 7-ото ВНС бяха избирани по чисто пропорционална система. Мажоритарен елемент бе въведен на изборите за Европарламент. Избирателите можеха да пренареждат листата чрез т.нар. преференциално гласуване, посочвайки един кандидат, който според тях трябва да е водач. Кандидатът обаче трябваше да събере 15% преференции, за да отиде на първо място. Нито един кандидат за евродепутат не успя да прескочи този праг. В работната група и сега обсъждаха идеята за преференциална система, но с нисък праг - до 5%. В крайна сметка обаче депутатите се отказаха от преференциалната система, тъй като тя пренася изборната битка вътре в партиите.
Досега всички парламенти освен 7-ото ВНС бяха избирани по чисто пропорционална система. Мажоритарен елемент бе въведен на изборите за Европарламент. Избирателите можеха да пренареждат листата чрез т.нар. преференциално гласуване, посочвайки един кандидат, който според тях трябва да е водач. Кандидатът обаче трябваше да събере 15% преференции, за да отиде на първо място. Нито един кандидат за евродепутат не успя да прескочи този праг. В работната група и сега обсъждаха идеята за преференциална система, но с нисък праг - до 5%. В крайна сметка обаче депутатите се отказаха от преференциалната система, тъй като тя пренася изборната битка вътре в партиите.
Нали всички от сегашния парламент ще са out!
Обществото се нуждае от Нова Кръгла маса за всички приоритети ... Днешната партийна конфигурация блокира подобното развитие . Трябва да бъде освободена социалната енергия на хората , за достигане на радикалните общи решения ... Днес наблюдаваме елементарен Парламентарен маньовър за събиране на партийните играчи под "удобен" флаг ... Струва си да спомним , че годината е 2008 - ма , а не 1990-та ... 
