Преди много, много години в Сливен, в новооткрития ресторант на "Балкантурист", седяхме двамата с моя приятел Теньо. Масата ни беше дълга, дълга, с още поне двайсетина празни места. Двамата бяхме единствени клиенти в онзи момент и келнерката се бе изправила чинно до нас. Аз подробно й поръчвах:

- Две гроздови ракии. Студени да са, по възможност дайте отделно лед, в друга чаша.

В този ранен привечерен час ресторантът бе напълно пуст, келнерката спокойно и много прилежно си записваше поръчката ми.

- Два швепса - продължавах неуморно, - битер лимон, ако имате. Ако не, донесете два грейпфрута.

Тя кимаше ли, кимаше любезно, да се ненадяваш в ония скромни откъм обслужване времена.

- Освен това две шопски салати. Желателно пресни. И два пъти пържени картофи.

Замълчах за секунда, а сетне, невярващ в капацитета на келнерската памет, още веднъж повторих цялата поръчка:

- И тъй: две гроздови, два швепса, две шопски салати и два пъти пържени картофи!

Келнерката провери записаното, ред по ред, дума по дума. После вдигна глава и любезно се обърна към моя сътрапезник:

- А за вас?

В първия миг се изумихме, във втория приритахме от смях, след седмица половин Сливен знаеше наизуст случката, предаваше я нататък и се кикотеше на поразия.

Днес от дистанцията на годините, не ми е до смях. Мисля си, че келнерката в Сливен е била мъдра жена. Та защо да смята, че имам право да говоря от името на другия (в случая Теньо) и от негово име да поръчвам ракии, салати не щеш ли и прочие. Ако не друго, тя е поискала поне потвърждение от моя приятел.

Напоследък забелязвам как овластени хора добиват за отрицателно време навика да говорят от името на другите, от името на мнозинството, от името на всички. Гражданите искат това, гражданите не искат онова. Това не е дневният ред на обществото, дневният ред на обществото е онова. Хората не се интересуват от това, хората се интересуват от онова. Би трябвало като келнерката от Сливен да се изправим до овластените и внимателно да записваме всичко, което казват. Например някой обилно овластен човек заявява:

- На нас са ни нужни средствата от европейските фондове.

Записваме внимателно и веднага се обръщаме към останалите с въпроса:

- А на вас не са ли ви нужни?

Друг се изцепва:

- На нас ни е необходим петролопроводът Бургас - Александруполис.

Записваме внимателно и веднага се обръщаме към останалите:

- А на вас необходим ли ви е?

Бихме могли да отидем по-далеч, да си разменим ролите. (Колко ни липсваше подобна практика, когато се приватизираха основите.) Овластените да стоят с тефтерите и подробно да записват. Та нали те непрекъснато се бият в гърдите, че са слуги (келнери) на народа?! Представете си само следната идилична картинка. Някой (е, някой - така е думата) подробно си поръчва, а овластените внимателно записват:

- Две електроцентралки. Едната - ВЕЦ, другата - ТЕЦ.

Ония внимават в записването, ред по ред, дума по дума.

- Освен това една фабрика за брикети и две мандрички.

Записват не, ами записват. След което настъпва сюблимният миг. Овластените се обръщат към нас, останалите, и ни изумяват:

- А за вас?

За нас ли? Че ние какво бихме си поръчали?