Рада Госпожина служеше като учителка в 231 софийско училище с 308 лева месечна заплата. Тежка е участта на таквиз учителки. Рано изоставени от синдикати и правителство, хвърлени на милостта на министерството на просвещението, те виреят, без да ги е огряла сладка, животворна усмивка, сред чужди тям равнодушни лица. Те са цветя, поникнали под покрив: невесели и без дъх. Пропуснете връз тях една великодушна струя светлина, вдигнете им поне с двайсет лева заплатата, кажете им една дума на благодарност и техният скрит аромат на часа умирисва въздуха.

Нощта над квартала преваляше, луната хвърляше една синя тайнствена светлина над панелите, пространството бе изпълнено от гюбеците и зурните на чалгата, що долиташе откъм близкия хан, а младата учителка вече шеташе напред-назад из одаята, готвеше са за задаващия се ден с оная загриженост и вълнение, характерни за една млада особа, тръгнала да сее благодатните семена на знанието. Миловидното й лице, оживено от вълнение по причина на неизвестността, която ще й поднесе учебният процес, и осветлено от големите влажни очи, ставаше обаятелно прелестно, а прозрачните розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа: Как ще мине днес денят? С какво ще я изненадат подрастващите? Ще се прибере ли вечерта жива и здрава или ще я споходи тежката участ на даскал Фратя, когото завчера откараха в "Пирогов" по причина на това, че невръстните палавници, ей така, за да им мине междучасието в младежко веселие, подхвърляха го към тавана, докато накрая го захвърлиха точно под портрета на светите братя Кирила и Методий и изписания на стената, мил на всяко българско сърце, възглас "Напред, науката е слънце!"?

Тръпнеше, може дори да се каже, изгаряше сърцето на младата просветителка пред лицето на идващия ден: Ще бъдат ли пак пияни целият VII "б", ще палят ли цигари и ще надигат ли бутилки на последните чинове? И ще й ги крещят ли онези скверни думи, от които срамлива червенина би избила на лицето и на последния подуенски файтонджия? А Майкъл Тутеков от VI "а"?! Боже, сигурно пак ще захване да я рита и блъска насред часа, пак ще хвърля и къса дневника, пак ще обръща катедрата нагоре с краката! Щото му била писала четворка? Та и двойката му беше много! И ще я чакат ли пак на школския вход бащата на Коко от IХ "б", дето иска да я дава под съд, защото се оплака в инспектората, че синът му я е нарекъл "гювендия" и я е ударил през лицето? Или ще я привика отново при директора майката на Даниела от VII "а" - тя пък се оплаква, че е ранила чувствителната душа на дъщеря й, щото й е казала, че все пак не е в реда на нещата да идва на училище начервосана и татуирана, облечена единствено в бански, и при това да седи на чина, вирнала крака до ушите си!?

Често биеше сърцето на Рада, капка кръв не беше останала на лицето й и мъченически тръпки подръпваха бледните й бузи - какво щеше да й донесе утрото?

Ще дотичат ли и телевизионни репортерки и хелзинкски борци, та да й се карат, че не спазва човешките права на учениците и не само им пише двойки, като не си знаят урока, а и настоява да не влизат дрогирани в клас?

Зората вече галеше с розовината си телевизионните антени, набодени по покривите, зурните и гюбеците от близкия хан не преставаха, а Радиното сърце се давеше във въпроси и предчувствия...