- Църквата работи за превръщането на всички хора в грешници - обяснявам на Панчо по телефона. - Работи тоест и фактически за каузата на нечестивия. Изпълнява неговия насрещен план за демографска сатурация на Пъкъла!

- Върви да си измериш температурата! - ми се смее чепеларският авер.

Разказвам как съм сънувал, че попълвам кандидат-райския тест на Свети Петър, как всяко нарушение на десетте божии заповеди бива отчитано като непоправимо прегрешение и колко трудно може да се намери човек, който да не е нарушил поне стотина пъти през живота си някоя от тях или всички в комплект.

- Добре, де! - замисля се той. - Сигурно има хора, които успяват, не може да няма!

- Да приемем теоретически, че ги има! - викам. - Обаче нещата не свършват дотук. Десетте евентуални прегрешения биват допълвани от седемте смъртни гряха. Стават общо седемнадесет трудни препятствия пред възвисената добродетелност.

- Седем, седем, кой ти ги дава! - въздиша Панчо. - Ами пак теоретически?

- Ти само ги чуй! - му викам. - Горделивост, завистничество, чревоугодничество, похотливост, гняв, скъперничество, мързел. Теоретически възможно ли е според теб да съществува нормален човешки екземпляр, минал по тъча край тези съблазни?

- Аз например не съм ли нормален? - разсъждава на глас. - Не е горделивост да смяташ, че си велик, ако наистина си велик, нали? На Мишо от Горната махала не завиждам за къщата, ама изобщо не я заслужава. С чревната угодия пък хич ме няма.

- Да, бе, да, да не би аз да омитам сутрин по петнайсет палачинки, а вечер по три литра вино с два свински бута и седем порции сутляш?

- Не е вярно! - протестира. - Завчера ядох крем карамел. И само шест порции. Виж, с похотливостта нямам нищо общо. Даже Данчето от бакалията се оплакала на майка си, че вече само два-три пъти на ден се сещам за нейните атрибути. Гняв? Не! Бесен съм бил, гневен не. В скъперничеството знаеш, че ме няма, то затуй само трийсетина хилядарки имам в книжката. Е, с мързела малко съм я загазил!

- Не си въобразявай, че си отървал казана! - го отрезвявам. - Наскоро папа Бенедикт ХVI прибави към списъка нови седем смъртни гряха: експериментиране с човешкия геном, педофилия, замърсяване на околната среда, нечестно забогатяване за сметка на други, причиняване на социално неравенство, лакомия за пари, употреба и разпространение на наркотици.

- Няма как, вътре съм, мааму стара! - изпъшква плачевно Панчо след дълъг размисъл. - Геном не пипам, наркотици не пипам, дечица не пипам, фукара съм, социалното неравенство съм го оставил на мира, обаче редовно, мааму, мааму, си хвърлям найлоновите торбички из ливадите под Персенк.

- Мааму не мааму, вътре си! - утешавам го. - Всички сме вътре. Дори аз съм вътре. Макар да съм чист откъм десетте заповеди и четиринадесетте гряха. Щото не забравяй двадесет и петия номер, първородния грах, стремежа към познание на себе си и света. Там съм професионално, по длъжностна характеристика закован.

Затварям телефона. Два въпроса продължават да ме притесняват. Първият, да не би експанзията на греховността да е признак за нова църковно-катаджийска стратегия: повече нарушения, повече глоби, повече рушветчета.

И вторият, педофилията ясно, ама защо само педофилията? Означава ли това, че църквата в известна степен се примирява с геронтофилията, донякъде толерира некрофилията и почти стимулира зоофилията (по народному скотоложството)!

Като се видим със симпатягата Бенедикт, да не забравя да го попитам.