Лекар ми е казвал, че има и психогенни причини за алергиите. Аз например се изприщвам, когато слушам как историци се пънат да ни повишат националното самочувствие. Особено словоохотлив е един от тях, който често ни съобщава по телевизията, че ние, българите, сме велики, а другите народи са нищо. Дали сме на света не само кирилицата и компютъра, но и много други неща. Например първи българин в битката при Одрин сложил бомби в една кошница и ги ръсел от аероплан върху главите на врага.

Сърби ме! Че каква национална гордост е това? Ами ако този наш сънародник не се беше сетил за тая работа, може би никой друг след него нямаше да стигне до това откритие. Представяте ли си колко жертви щеше да си спести човечеството във войните от Балканската насам?

Като ще се гордеем, по-добре да с нещо по-хуманно. Аз например изпитвам национална гордост, че мой познат учеше физика в Тексаския университет. Не защото изучи физиката там, а защото успя да научи университета на Тексас на нещо ново... Всичко станало случайно, както всички истински големи открития. На един студентски купон моят познат си взел бутилка бира, но не видял отварачката. Без да се колебае, грабнал една вилица и с нея си отворил бирата. И привлякъл погледите на всички. Младите американци го помолили пак да демонстрира. Моят познат отново повторил номера. Предизвикал ръкопляскания, придружени с овации. Няколко чаровни девойки проявили интерес към него, а младежи от богати семейства му предложили добри суми, ако научи и тях. На следващия ден целият Тексаски университет си отварял бирата с вилица, а методът бил наречен "български". Така от една бирена капачка пред моя познат се отворили нови възможности. И той ги използвал, за да влезе в тамошното висше общество. Натрупал слава, запознал се с дъщеря на петролен милиардер и в момента се радва на успешен брак с всички активи, обезпечени му от петролния кладенец на тъста...

Като ви разказвам това, трябва да наблегна на факта, че славата е споходила моя познат именно в Америка, страната на неограничените възможности. На всяко друго място нямаше да го забележат. Както едни весели немци на созополския плаж не забелязаха, че един местен пияница отвори със зъби цяла каса бира в тяхна чест. И дори не го удостоиха с ръкопляскания, макар човекът да си счупи зъб от престараване. Ако това беше се случило в Тексас или поне в Аризона, созополчанинът сега щеше да е записал името си със златни букви сред щатския елит.

Никой днес не си спомня и за друг българин, възпитаник на Московския университет. В продължение на пет години по време на следването си той обучавал съквартиранта си руснак да пие водка в малки дози и със салата. Обучението било доста трудно - привикналият да обръща на екс водни чаши с твърд алкохол и да пада под масата всячески се съпротивлявал на българския метод. Но нашият учител бил търпелив и в крайна сметка успял - ученикът надминал учителя си. Станал единственият руснак, който можел да пийне 50 грама за удоволствие и да бодне салатка за още по-голямо удоволствие. Благодарение на това обучение сега руснакът се радва на отлично здраве, има българско гражданство и успешен бизнес у нас, но за учителя му не се знае нищо.

Ето ви примери, че има какво да дадем на света. То "ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени..." - писа навремето един поет. Край на цитата.