"Байерн" стана официално шампион на Германия за рекордния 21-ви път. След един мач, изпълнен с много емоции, българско присъствие и разгромна победа за мюнхенския колос срещу "Херта", капитанът на баварците Оливер Кан получи прословутата Сребърна салатиера от ръцете на друга легенда на германския футбол - Ханс-Георг Шварценбек.

"Един вратар си отива - една легенда остава", пишеше на плаката, който Кан бе поставил пред себе си редом до цветята, поднесени преди последния мач в кариерата му. "Байерн" се представи подобаващо на раздяла с една от своите икони - 4:1 пред препълнените трибуни на "Алианц Арена", откъдето 69 000 запалянковци за последен път разпръснаха конфети в чест на Кан. Още преди мача в събота 38-годишният страж бе обявил, че се оттегля след 21 години на терена и 557 мача в Бундеслигата.

Всичко свърши в 89-ата минута, когато треньорът Отмар Хицфелд предприе символична смяна на поколенията и извади от игра Кан, който завеща вратата на "Байерн" на Михаел Ренсинг. Впрочем, Хицфелд изживя не по-малко емоции, водейки мюнхенци за последен път. Треньорът също напуска, а след края на Евро 2008 ще поеме националния тим на Швейцария.

И за да бъде съботният мач тройно исторически, край на кариерата си с него сложи и една от емблемите на немското съдийство - д-р Маркус Мерк се пенсионира на 46 г. след 338 мача в Бундеслигата, 78 в евротурнирите и 50 на национално ниво, включително на две световни, две европейски първенства и една олимпиада.

Макар да не можа да сбъдне мечтата си да се раздели с футбола с гол, Оливер Кан все пак постави рекорд в последния си сезон на игрището. Заедно с Ренсинг вратарите на "Байерн" допуснаха най-малко голове в историята на Бундеслигата - 21 в 34 мача. Предишното върхово постижение (22) бе на Оливер Рек с "Вердер" през сезон 1987/88.

Последното попадение във вратата на Кан може да бъде новата гордост на българския футбол. Преотстъпеният от "Левски" на "Херта" Валери Домовчийски се превърна в последния футболист, отбелязал гол на русокосия ветеран. 21-годишният нападател се появи като резерва в Мюнхен в 71-вата минута и 13 мин. по-късно с прекрасен изстрел отбеляза първото си попадение в Германия и не позволи на Кан да излезе "чист" от голямата игра.

"Вече го няма това огромно напрежение да си номер 1", заяви Кан още преди двубоя и добави: "Нямам никакви конкретни планове в момента. Освен един, всъщност - да подходя за първи път към лятната почивка така, сякаш ще продължи поне една-две години."

За футболист, спечелил почти всичко на терена, може би е странно, че един от най-паметните образи на Оливер Кан, които ще останат в историята, е онзи унил и отчаян вратар, който седи безпомощен на тревата пред собствената си врата. Онзи Кан, който сгреши фатално на финала на световното първенство в Япония и Корея през 2002 г. и позволи на Роналдо да отнеме единствената титла, която липсва във визитката му.

Като цяло кариерата на Оливер Кан отначало докрай бе подлагана колкото на адмирации, толкова и на ругатни. И ако феновете на "Байерн" са го обичали винаги и безпрекословно, то останалата част от Германия започваше да го харесва едва когато грешеше или тимът му губеше.

Оливер Кан, който дойде в "Байерн" от родния си "Карлсруе" през 1994 г., се оттегля след 8 шампионски титли и 6 купи на Германия. Краля бе избран за играч на мача във финала на Шампионската лига през 2001-ва срещу "Валенсия" и бе провъзгласен за най-добър на същото онова световно през 2002-ра. Признанието за вратар №1 в света дойде общо 3 пъти - през 1999, 2001 и 2002 г. Съботният мач пък бе 557-и за Оливер в Бундеслигата, абсолютен рекорд за вратар.

"Никога нямаше да спечелим Шампионската лига без присъствието на Кан, неговия характер и отдаденост на терена - сподели вицепрезидентът на "Байерн" Карл-Хайнц Румениге. - Оливер е най-ценният ни играч през последното десетилетие."

Кан е идеалният образ на играч, когото противниковите агитки обожават да мразят. Познат като Титана от Карлсруе и Крал Кан - заради вечно победоносно вдигнатите ръце и неистови крясъци, той бе абсолютно отдаден на победата и често одумван заради перманентните критики срещу съотборници и опоненти.

Само веднъж легендарният вратар заслужи всеобщата съпричастност - не само в Германия, но и по цял свят. През 1999-а Кан усети толкова съчувствие, колкото никога друг път през живота си, когато "Байерн" загуби Шампионската лига в необикновен финал срещу "Манчестър Юнайтед" с два гола за 3 мин. след 90-ата.

Симпатии за Кан може би породи и одумваният Мондиал '02, където вратарят изведе Бундестима до финала само с двете си ръкавици, но в края не издържа. Първата му грешка на азиатския турнир доведе и до първия от двата гола на Роналдо при 2:0 за Бразилия, а в края на мача големият Оливер гледаше тъжно, облегнат на една от гредите на стадиона в Йокохама.

Четири години по-късно Кан бе съкрушен окончателно, когато Юрген Клинсман му отреди второстепенна роля и даде титулярната фланелка за "домашното" световно първенство на един от най-омразните му конкуренти - Йенс Леман. За всеобща почуда Кан прие позицията си на №2 със спокойствие, присъщо на еталон за спортсменство.

"Странно - отбеляза тогава Кан. - През цялата ми кариера бях хулен, задето се боря със зъби и нокти да бъда най-добрият, а сега, когато съм №2, всички ме наричат герой."

Наградата на Кан бе 86-ият му и последен мач с националната фланелка в спечеления с 3:1 мач за 3-то място на Мондиал '06 срещу Португалия.

"Въпреки огромното ни съперничество твоят манталитет винаги ме е впечатлявал - каза Леман на Кан на изпроводяк миналата седмица. - Знаех, че никога не бива да се отпускам, защото там някъде има някой, който тренира по-усърдно дори от мен, за да бъде №1. Възхищавам ти се и ти пожелавам всичко най-добро в бъдеще!"

Последната голяма чест на Кан ще бъде оказана през септември, когато "Байерн" ще изиграе демонстративен мач срещу Бундестима. Кариерата му може и да приключи, но бъдете сигурни, че ако случайно наесен му вкарат гол, Оливер Кан ще крещи по защитниците със същия гняв както винаги.