Сержант Петров тъкмо бе поел вечерната смяна на телефона за спешни случаи, когато апаратът тревожно иззвъня. Полицаят делово комутира разговора:

- Полицията, слушам ви!

- Ало! - чу се глас от третата-четвъртата възраст. - Заети ли сте много в момента?

- Говорете, гражданко, слушам ви! - премина към същината на обаждането сержантът.

- Благодаря! Но ако сте нещо заети в момента, аз мога да изчакам на телефона да си свършите работата?

Блюстителят на реда бе категоричен:

- Гражданко, кажете кратко и ясно защо се обаждате!

- Обаждам се да ви питам нещо, може ли? - попита тя.

Тук униформеният за момент залитна извън устава и правилниците:

- Ами нали затова сте се обадили!

- Значи може. Вижте сега, сутринта, като излязох да хвърля боклука, намерих на паркинга колет.

- Какъв колет? - застана нащрек специалистът по кризисни ситуации.

- Три пръчки сух салам.

- Така - отдъхна си той, - и какво?

- Това не е салам! - съобщи бабата с глас от латиноамерикански сериал.

- Защо смятате така?

- Ами то на тях си пише!

- Какво пише - "това не е салам"? - прибягна до ирония полицаят.

- Не, пише, че е експлозив - натърти тя.

Старото куче усети, че няма шега:

- Гражданко, оставете колета на пусто място и нашите специалисти ще се заемат с него!

- А-а, да-да, та да отмъкнат салама! - дръпна се бабата.

- Нали това не е салам?

- Така пише, обаче щом вие толкова напирате, може да се окаже салам. Остави това, ами някой ще вземе да отмъкне будилника!

- Какъв будилник?!

- В колета - обясни потърпевшата. - Цъка! Нищо особено не е, сигурно съвсем е раздрънкан, щом са го овързали с жици, за да не се разпадне, обаче пък кой на днешно време ти дава будилник ей така!

Сержантът заговори като масов хипнотизатор:

- Ние ще разберем това, но сега...

Жената го прекъсна:

- Не се затруднявайте, няма значение кой го е пратил, важен е жестът, както се казва! Аз съм кротка женица и затова хората ме уважават! Ето, преди малко, като отидох с колета в бакалията, веднага ми дадоха буца сирене и пита кашкавал, е така ми ги дадоха, от сърце и душа, дума не дадоха да кажа за плащане!

- Вие защо разнасяте колета насам-натам?!

- Ами имам работа за вършене, не мога да скръстя ръце и да седя! - сопна се тя. - Отидох да си взема пенсията, като ме видяха с колета, цялата чанта с пенсии ми дадоха, насила ми я натикаха в ръцете, "взимайте, викат, взимайте си и колета и бягайте оттука!" И в природо-математическата гимназия бяха много любезни!

На Петров вече му беше все едно, но попита:

- Там пък какво сте правили?!

- Роди ми се преди месец внуче и нали сега се провеждат тестове, отидох да проверя отрано кое как е. Веднага приеха внучето в гимназията, взимаме го, викат, вие само бягайте оттука!

- И вие за какво в крайна сметка се обаждате?

- Колетът спря да цъка! - затюхка се гражданката. - Можете ли да го поправите?

- Можем!!! - отново прибягна до ирония той.

- Добре, отивам да ви го пратя по пощата! - радостно извика тя и хлопна слушалката.

- Не! Ало! Ало, гражданко! Ало!...

Полицаят разкомутира връзката и започна да се барикадира в дежурната стая...