Скандалите, в които затъна властта, отново извадиха на дневен ред темата за слабото гражданско общество у нас. В обръщение се върна шлагерът как в другите страни за такива неща падат министерски глави и даже цели правителства.

Така е. Но дали е печеливша тактика непрекъснато да се вайкаме за състоянието на гражданското ни общество? Факт е, че то не е чак толкова силно, колкото на нас би ни се искало. Може би имат известно основание онези, които смятат, че за разлика от други нации българите по-трудно застават зад определена кауза и отстояват някакъв общ интерес. Преди десетина години цялата държава бе парализирана от протести, защото нямаше хляб и заплатите бяха станали по няколко долара. По същото време французите направиха същото със своята държава само защото искаха работната седмица да се намали от 40 на 35 часа.

Погрешно е обаче да се абсолютизира неспособността на



българите да бъдат истински граждани



И да не се отчитат някои обективни фактори за може би приспаната им в момента обществена чувствителност.

Гражданското общество е резултат от противопоставянето и търканията на хората с пари и онези, облечени във власт. Тези присвятквания понякога водят до революции. Известната мисъл на Ленин, че революционна ситуация е, когато народът не може да живее постарому, а върховете не могат да управляват поновому, не е съвсем приложима в днешни дни. Народът винаги е недоволен - особено българинът. Когато обаче една прослойка от него успее да придобие солиден икономически ресурс, тя неизменно започва да иска да има и политическа власт. И когато това й се отказва, настъпват катаклизми. От тях се раждат обществени механизми, при които хората с парите избират тези, които ще ги управляват. И упражняват граждански контрол над тях.

В България през последните 18 г. такива обществени колизии за съжаление нямаше. Лесно обяснимо е. Днешните ни политици и бизнесмени с малки изключения са плод на една определена номенклатура. Те оформиха една политикономическа олигархия с обърната пирамида. У нас продължава да важи максимата, че има неписани правила кой да върти бизнеса и кой не. Крилатата фраза за обръчите от фирми на Ахмед Доган всъщност измести акцента от по-важното, което той каза малко след нея. "Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 г. сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка".



Няма нищо лошо, ако бизнесмени се сдружават



и излъчват свои представители във властта. Проблемът обаче, че у нас става обратното - партиите свиват около себе си обръчи от фирми. Зависимостта на бизнесмените от политиците има и по-дълбоки причини. България е малка страна, с ограничен ресурс и задоволяването на държавните нужди, изпълняването на обществени поръчки винаги е било основен начин за правене на бизнес. За родния бизнесмен да е "с таз, която е на власт" е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

И така стигаме до сбърканото правило бизнесът да внимава да е добре с властта. А обикновените хора предпочитат да не се намесват и изборите стават все по-малко тяхна грижа. Колкото и да се възмущават от баткобратковщината, от корупцията, от мафията, философията им е, че нищо не зависи от тях.

Дълбоко погрешно е да се твърди, че българите са генетично осакатени и не могат да бъдат граждани. Преди 150 г. например у нас е имало солидно гражданско общество. То си извоюва независима църква и успя да укрепи държавата си.

Сега времената са други. Но откакто сме в ЕС, нещата лека-полека си идват на мястото. Българите вече са част от една общност, в която правилата не се пишат, за да се пренебрегват, а за да се спазват. На родните политици все по-често ще им се налага да се съобразяват с тях. Последните министерски оставки и тези на висши чиновници са част от този необратим процес. На Брюксел нашенската политикономическа олигархия хич не му е по вкуса. И едва ли ще позволи парите му да отиват в ръцете на някаква местна олигархия. Спечелването на доверие на ЕС ще отнеме доста повече време от преговорите с него.