- Маноле, какво ти е? - хвана се за лявата си гръд жената. - Какво се е случило?

Мъжът отчаяно се свлече на пода. Силите просто не му стигнаха да се добере до най-близкия фотьойл.

- Рекетьори... - промълви той. - В офиса идваха рекетьори...

- Господи, рекетьори! - жената отново потърси с ръка областта на сърцето си. - Пак ли?!

- Пак...

- Е, нали уж отминаха тия мутренски времена бе, Маноле?!

- Отминаха... - въздъхна Манол. - Уж... Ама много, много уж...

- В полицията обади ли се?

- Да не съм луд! Нали знаеш, че ако се обадя в полицията, става по-страшно!

- И какви бяха? - попита жената. - Борци? Каратисти?

- По-лошо...

- Ужас! Да не е била бригадата на бившите барети?!

- Още по-лошо, Марче! Още по-лошо! Бригадата на бившите даскали! При тия милост няма!

Жената го погледна неразбиращо.

- Чакай, чакай! Как така бригада на бивши даскали?!

- Ами ей така! - обясни той. - Нали съкратиха един куп учители! Изхвърлиха ги на улицата и те, по примера на борците и на баретите, се обединиха, направиха си мафия и тръгнаха да рекетират! И нямат милост, казвам ти! Ако не платиш, на такива мъчения те подлагат!... На такива инквизиции!... А сега, нали има матури... Покрай тия матури съвсем са озверели! Така се гаврят, така те измъчват...

- Маноле, и тебе ли?!

- И мен, ами! Не ме ли виждаш на какво приличам?!

- И как те измъчваха, Маноле? - разплака се тя. - Кажи, кажи как те измъчваха...

- Как ли не! Като ме хванаха за ухото и: "Казвай колко е надморската височина на връх Вихрен? Колко е на връх Рожен? Какво знаеш за дезоксирибонуклеиновата киселина? Я й напиши формулата! Доколко национален и доколко социален е образът на бай Ганьо в едноименното произведение на Алеко Константинов? Колко елемента има в Менделеевата таблица? Как се доказва Питагоровата теорема? По какъв повод Славейков пише "Не пей ми се, не смей ми се"? И кой Славейков? Петко или Пенчо?" Ужас, ужас! Ако не отговориш правилно - плащаш! Ако не платиш - на другия ден - пак! Ако пак не отговориш и не платиш - на третия ден трябва да отидеш с родителите си! Страшни изверги, Марче, страшни изверги жестоки!

- И сега, Маноле, какво ще правим? - отпусна се и тя до него на пода.

- Не знам! - отчаяно сви рамене Манол. - Ще трябва или да платя, или да се запиша на частни уроци! А то е все едно и също! Пак ще попадна на тяхната мафия! И както дерат за частни уроци...

- Ох, няма ли закони в тая държава бе?! - отново се разплака жената. - Няма ли кой да ги спре?!

И като сплете театрално пръсти, с патос изрецитира:

- О, спи ли Михаил Миков, о, наследникът на Румен Петков не види ли?!

- Марче! - стреснато я погледна той. - Това от кое стихотворение беше? Кой му е авторът? Бързо си спомни, че утре и за него може да ме питат и разпитват тия еничари! И ми донеси бързо всички учебници на детето! Всички - до един! Бър-зо дай учебниците!

Жената хукна към стаята на сина им, а в хола настъпи мрачна, зловеща тишина.