|
| Даниел Вълчев |
Тя съществува от години, но едва миналата година законът за висшето образование позволи заради такива нарушения да се намалява издръжката на вуза.
Новината за суровите финансови санкции съобщи ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов на вчерашното заседание на съвета на ректорите. Най-голямата глоба, за която се разбра, е за Софийския университет - 1.3 млн. лв. За УНСС санкцията е 350 000 лв. Медицинският университет в Пловдив е глобен с 1.2 млн. лв. Югозападният университет - с 400 000 лв. Пловдивският университет е наказан със 160 000 лв., Шуменският - с 255 000 лв., а Великотърновският - с 300 000 лв. За Националната музикална академия глобата е 93 000 лв. Сумите ще бъдат удържани от държавната субсидия за университетите и зависят от размера на издръжката за студент в съответната специалност.
Проф. Борисов се оплака, че висшите училища не са били уведомени за методиката, по която МОН е решило какви средства да плати. Ректори обясниха, че ако даден университет може да приема 100 студенти, но обучава 110, то държавата му изплаща субсидията за 90 учащи се. Според ректора на УНСС за студентите над определената от държавата квота не трябва да се превеждат средства, но не трябва и да се налагат глоби, защото в закона за висшето образование няма подобно понятие.
"Ако това е начинът МОН да събира глоби и след това сумите да се преразпределят за други пера, е неетично, неакадемично и неморално", коментира проф. Борисов и се закани да анулира дипломата на главния секретар на МОН Димитър Танев - възпитаник на УНСС, за "непрофесионално отношение и неуважение към университета си".
"Не знам защо е този ропот, след като средствата ще се върнат в университетите под формата на капиталови разходи или на увеличение на издръжката на 1 студент", отвърна Танев.
С половин уста ректори все пак признаха, че част от глобите са основателни. Капацитетът се определя от Националната агенция за оценяване и акредитация според материалната база, преподавателите, библиотеките и лабораториите в съответния вуз. Висшите училища обаче оспорват някои санкции заради грешки на МОН. "Капацитетът на СУ е 28 000 души, а по научни направления е 13 000 и самата държава не е наясно по кой от двата критерия трябва да ни санкционира", коментира ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев. Ректорът на Медицинския университет в Пловдив доц. Георги Паскалев пък се оплака, че МОН е объркало кодовете на някои специалности и глобата всъщност трябва да е с около 700 000 лв. по-ниска. Той обаче призна, че вузът обучава 3120 вместо разрешените 3000 студенти.
Ректорите посочиха и някои неизяснени казуси. Университетите например са длъжни да приемат студенти с еднакъв бал, но те също може да попаднат над разрешения прием. Държавата не превеждала средства и за приема на сираци и хора с нарушена трудоспособност. Отделно вузовете се оплакаха, че не са предвидени средства за студентите от ЕС. Техните такси бяха свалени от 3-4 хил. евро на сумите, които плащат и българи. Няма пари и за 7-те хиляди бройки, с които беше увеличен приемът за 2008/2009 г. Те не са обезпечени в бюджета за т.г.
Поканеният на съвета шеф на парламентарната комисия по образование Лютви Местан тактично коментира, че правилата трябва да се спазват. Според него трябва да се изясни задължението на държавата да плаща за студентите, приети с еднакъв бал. "Проблем е, че бюджетната година не съвпада с учебната, и въпросът за тези 7000 студенти трябва да се реши трайно в закона", заяви още Местан. По подобен начин стои и въпросът за обучението на студентите в неравностойно положение. Според Местан е необходима стройна информационна система в МОН, която точно да засича кой студент къде се обучава и на какъв статус е.
Въпреки че най-драстично превишават капацитета си частните висши училища, държавата няма механизъм, по който да ги санкционира, тъй като не им превежда субсидии.
С половин уста ректори все пак признаха, че част от глобите са основателни. Капацитетът се определя от Националната агенция за оценяване и акредитация според материалната база, преподавателите, библиотеките и лабораториите в съответния вуз. Висшите училища обаче оспорват някои санкции заради грешки на МОН. "Капацитетът на СУ е 28 000 души, а по научни направления е 13 000 и самата държава не е наясно по кой от двата критерия трябва да ни санкционира", коментира ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев. Ректорът на Медицинския университет в Пловдив доц. Георги Паскалев пък се оплака, че МОН е объркало кодовете на някои специалности и глобата всъщност трябва да е с около 700 000 лв. по-ниска. Той обаче призна, че вузът обучава 3120 вместо разрешените 3000 студенти.
Ректорите посочиха и някои неизяснени казуси. Университетите например са длъжни да приемат студенти с еднакъв бал, но те също може да попаднат над разрешения прием. Държавата не превеждала средства и за приема на сираци и хора с нарушена трудоспособност. Отделно вузовете се оплакаха, че не са предвидени средства за студентите от ЕС. Техните такси бяха свалени от 3-4 хил. евро на сумите, които плащат и българи. Няма пари и за 7-те хиляди бройки, с които беше увеличен приемът за 2008/2009 г. Те не са обезпечени в бюджета за т.г.
Поканеният на съвета шеф на парламентарната комисия по образование Лютви Местан тактично коментира, че правилата трябва да се спазват. Според него трябва да се изясни задължението на държавата да плаща за студентите, приети с еднакъв бал. "Проблем е, че бюджетната година не съвпада с учебната, и въпросът за тези 7000 студенти трябва да се реши трайно в закона", заяви още Местан. По подобен начин стои и въпросът за обучението на студентите в неравностойно положение. Според Местан е необходима стройна информационна система в МОН, която точно да засича кой студент къде се обучава и на какъв статус е.
Въпреки че най-драстично превишават капацитета си частните висши училища, държавата няма механизъм, по който да ги санкционира, тъй като не им превежда субсидии.
|
| Съветът на ректорите определи политиката на МОН като административен произвол. |
, друг въпрос е къде ще си намерят работа!