Преди време Колето Радославов купи за рождения ден на дъщеря си евтин касетофон от Женския пазар. Менте се оказа касетофонът, още на втората касетка задъвка лентата и се задави. Отиде Колето на сергията, оплака се на продавача, оня му го смени. Обаче и смененото менте вътре в два-три дена се скапа.

Вбесен, Колето Радославов отново се запъти към Женския пазар. Тук продавач на скапан касетофон, там продавач на скапан касетофон - никакъв продавач нямаше. Докато се въртеше като шугав и търсеше кой все пак е отговорен за продажбата, от съседните сергии го заразпитваха и той всичко им обясни. Тогава един младеж с нагла физиономия му се присмя:

- Ама ти за толкова пари искаш и да свири ли?

Дълго време Колето не можа да разбере какво му казва младежът, а когато все пак разбра, се потресе и здравното му състояние се разколеба. Около пет минути се опитваше да фокусира очите си, да престане да заеква, да укроти сърцебиенето. Значи какво му казваше всъщност наглецът? Примерно: Ти за толкова пари искаш сиренето и да се яде ли? Или: Ти за толкова пари искаш на стола и да може да се сяда ли?...

До този ден Колето Радославов се беше имал за човек скромен, сговорчив. С две думи, като кротък човек сам себе си би охарактеризирал, макар че околните често биваха еднозначни в поведението си - "не ме ли млатнеш, няма да се опомня". Е, щеше му се да млатне младия наглец, но не се чувстваше добре, директно се прибра вкъщи и легна в несвяст. Виеше му се свят, потеше се, кръвното му заигра като асансьор нагоре-надолу, нямаше капчица сила. И така няколко дни. Пиеше лекарства, гледаше тъпо в тавана и се опитваше да проумее случилото се.

Може пък той - Колето Радославов, да се самозаблуждава. Може би е претенциозен и не знае какво иска. Все нещо не му харесва, а и другите ръчка правата си да дирели. Може би просто е една Претенция Вечна, както се казваше жената на императора (който от своя страна се казваше Акус Пикус) в "Животът на Брайън" на Монти Пайтън. Ей, голям смях падна с имената на императорската двойка, оживи се за пръв път през тези дни Колето Радославов и си спомни как се кикотеше един от войниците във филма. От кикотене чак си захвърли алебардата...

Разколебаното здраве постепенно, но коренно преобрази Колето Радославов. Разбра той, че смирение трябва, не претенция вечна. И един ден отиде на Женския пазар. Завъртя се около сергията на мъдрия млад продавач.

- Какви полезни красоти продавате! - рече Колето, колкото разговор да завърже. - И колко евтини!

- Ами да - светна онзи целият, - ето например отварачка за компотчета, само два лева.

- Два лева, че то нищо не струва. Заповядайте! Не, не ми давайте отварачката. Моля ви се, парите вземете, отварачката не я искам. За два лева, сега и да я взимам ли. Не съм толкова нахален...

Дърдореше ли, дърдореше Колето Радославов, сочеше избраното, пъхаше двулевка след двулевка на продавача, но категорично отказваше да вземе покупките.

Младежът по инерция някак взимаше банкнотите една по една, току му се струваше, че тоя нещо... аха да му се сопне, но идваше следващата двулевка, той пак я прибираше, пак аха-аха да се сопне, но идваше следващата двулевка. Нейде далеч в приглушеното му съзнание се мяркаше плаха мисъл: "Бе тоя за тия пари може би и ще иска нещо?"