Неканените гости, които прескочиха само преди седмица оградата на луксозната къща в елитния прищински квартал "Арбърия", обитавана от премиера и неговата фамилия, най-вероятно са имали доброто намерение да станат преки изразители на буйната всенародна любов и признателност към Хашим Тачи. Не само заради неговия конкретен принос в борбата за независимост на Косово, а и във връзка с по-старите подвизи, датиращи от последното десетилетие на миналия век, които тепърва предстои да бъдат оценени, възпети и съхранени в народния епос на най-младата балканска държава.

Намеренията на среднощната депутация обаче са осуетени още на терасата, намираща се на второ ниво във височайшия дом, малко преди посетителите да проникнат в покоите на косовския министър-председател. Преторианската гвардия на Тачи, съставена основно от калени в тежките битки ветерани от Армията за освобождение на Косово (АОК), по стар навик долавя интуитивно някакви нечисти помисли и намерения у мъжете, дръзнали да безпокоят по никое време първия човек в изпълнителната власт на страната, и откриват огън с автоматично оръжие срещу тях. Радушното посрещане, устроено от преторианците, явно е очаквано, защото неканените гости също отвръщат достойно и мощно на домакините, но поради численото им превъзходство решават за по-благоразумно да отложат визитата при премиера за по-добри времена.

Лаконичното, мъгляво и обтекаемо съобщение за инцидента, разпространено по агенция Косовапрес, както и телевизионните кадри, показани многократно по местната РТВ-21, имаха задачата



да омаловажат среднощната престрелка в Прищина



и да представят случката като обикновено криминално деяние, целящо взломна кражба от дома на богат стопанин. Тази версия веднага бе охотно подкрепена и от говорителя на Косовската полицейска служба (КПС) Ветон Елшани. Неоспоримо доказателство, че нещата са такива, каквито ги представят от КПС, дойде още в следобедните часове на 8 юни. В централния офис на полицията, в почти тържествена обстановка бе доведен, здраво държан за ухото от собствения си баща, младежът Фазли Сейдиу. Той сладкодумно направи пълни самопризнания, в които потвърди, че е искал да обере къщата в кв. "Арбърия", тъй като е наркозависим и му трябвали пари за дрога. За по-достоверно показа и лека рана от огнестрелно оръжие. Младият и зелен Сейдиу обаче не знаел кому принадлежи домът, нарочен от него за тараш. Той разбрал за грешката си едва след като гавазите на премиера открили огън по него. Дотук добре, като постановка с хепиенд, в която и вълкът е сит, и агнето цяло.

Меко казано обаче, така поднесената версия е



трудно смилаема за средно интелигентен индивид,



дори и по тези географски ширини. Първо, защото няма логика в един половинмилионен провинциален град, какъвто е Прищина, къщите на по-първите мъже в Косово да не се различават от останалите. Ако не по архитектурния ансамбъл, то поне по системите за сигурност и пазвантите, които дебнат около тях. Изхождайки от този елементарен факт, само луд човек може да твърди, че не знае къде е домът на премиера, затова решил да си пробва късмета и го обере. След което да се разплаче на коравото бащино рамо и доброволно да обяви публично лошата постъпка, която е извършил.

Второто слабо звено във версията, предложена за местна и международна консумация, е, че инцидентът едва ли е инспириран от политическите противници на премиера и лидер на управляващата Демократическата партия на Косово (ДПК). Да се лансира в медийното пространство такова предположение е доста смело като идея. Дори то да е с експериментално-познавателна цел.

Особено след като отдавна е обществено достояние и публична тайна личната омраза, съперничество и неприкрито желание за разчистване на сметките с клана Тачи от страна на някои други негови братя по оръжие и екскомандири от АОК. За такъв например може да се смята бившият премиер и лидер на "Алианс за бъдещето на Косово" (АБК) Рамуш Харадинай, който през април т.г. бе оправдан по всички обвинения от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. Но освен него има и други желаещи.

Несъмнено сегашният министър-председател се стреми с всички средства, позволени и по-малко толерирани от закона, да остане силната политическа личност в Прищина, в лицето на която Вашингтон и Брюксел виждат за момента свой необходим и перспективен съюзник в района на Югозападните Балкани.



Нещата в самото Косово обаче стоят по малко по-различен начин



Това се обяснява от познавачите на обществено-политическите процеси в бившата сръбска провинция с манталитета на местните люде. Посветените в тънкостите на албанския бит и душевност твърдят, че тук все още дори и най-незначителните проблеми, хвърлящи сянка върху нормалните взаимоотношения, задължително се изясняват, като се прилагат закони с 600-годишна история, наложени от феодала Лек Дукаджини. Те повеляват "отмъщението кръв за кръв" и са валидни, прилагат се и ще продължават да се прилагат с пълна сила и през ХХI век. Естествено, Хашим Тачи като всеки нормален човек не е нито съвършен, нито безгрешен. Нещо повече. Сегашният косовски премиер е наясно, че сред съотечествениците си има достатъчни като количество и непредвидими като реакция противници, на които изобщо не им пука от факта, че САЩ и ЕС го подкрепят.

Злите езици нашепват, че след като администрираната от ООН област обяви на 17 февруари независимост, получи частично международно признание, създаде собствена държавна администрация, конституция и химн, някои добре организирани структури могат да изберат вариант за "извеждане" на премиера от сферата на обществения и политически живот. При това съвсем елементарно, като се заложи на добре изпитания метод за съществуването на отколешна родова вражда. Бъдещето ще покаже дали тези зловещи прогнози имат някакво реално основание, или са плод на болни амбиции, целящи да предизвикат смут и паника сред управляващите в Прищина.

Пукотевицата, огласила нощната тишина миналата събота срещу неделя, обаче напомня на Тачи, че враговете му не спят и само дебнат удобния момент, за да уредят сметките помежду им. Инцидентът в кв. "Арбърия" едва ли ще да е било генералната репетиция в това отношение, но при всички случаи се тества готовността за адекватна реакция на обкръжението и вероятната мишена.