|
| Министър Даниел Вълчев обяви вчера, че скалата за оценяване вече е готова и още във вторник следобед децата ще могат да си видят оценките от матурата в интернет. |
Основният проблем, засечен по български - неумението да се пише аргументиран текст, се разпростря и до другите предмети. Около 36% от зрелостниците (26 347 души) изобщо не са се захванали да пишат аргументирано съчинение по откъс от разказа "Шибил" на Йовков. Картината по география е още по-сериозна - там 10 000 деца (43%) не са писали текст. Подобна е ситуацията и с отговора на исторически въпрос на матурата по история и цивилизация. "Притеснителното е, че нещо не се донаучава в гимназията и то е именно в частта, в която детето вече трябва да надскочи конкретното знание относно факти и трябва да прояви разсъждение, собствено мнение", коментира Даниел Вълчев.
Най-слаби са резултатите по история и по философския цикъл. Тестът не е труден, няма разумно обяснение защо един ученик от ХII клас не може да изброи имената на четирима бележити възрожденци, посочи министърът. Според него трябва да се анализира мотивацията на учениците, които са избрали да се явят на тези два предмета и дали учениците са избрали да положат изпита по история, защото са очаквали, че могат да се справят и с обща култура. Вълчев смята, че въпросът с изпита по история е ключов, тъй като задачите не са били много сложни, а има около 13% двойки.
Най-добро е представянето по чужди езици, но вероятно добрите резултати се дължат на факта, че тези матури се избират най-вече от децата в езикови гимназии. Добри са и резултатите по математика - средно над 66 т. На този изпит се явиха около 10 000 ученици. Освен анализ за представянето на различните населени места и училища МОН ще направи и социологически проучвания и допитване до психолози.
Експерти коментираха, че матурите показват обезпокояваща неграмотност, а в същото време критериите за оценяване са сведени до твърде ниски нива. Според преподаватели от СУ, ангажирани с кампанията, двойките щяха да са 50%, ако критериите не бяха ниски. "Не може ученик в ХII клас да се затруднява с правилното изписване на името на Паисий Хилендарски, а такива случаи не бяха малко", коментира доц. Веселин Янчев от Историческия факултет на СУ и проверител по история. Според него около 1/3 от учениците не са стигнали изобщо до последния въпрос за 40 т. Матурите показват правописа, мисленето, общата култура, включително и политическа, на учениците и не сме изненадани от стряскащо ниските резултати, заключи доц. Янчев.Той даде за пример, че според ученици Студената война е студена, защото се води през зимата.
Скалата за оценяване е страшно занижена, коментира и доц. Бойко Пенчев от Факултета за славянски филологии. Според него обикновено тройка се пише при получени около 50-60 т. Долният праг е много нисък и подсказва за откровено нагласяване на резултатите, за да няма много двойки, смята филологът. Нелепо е матурите да се приемат като вход за университетите, това не е виза за висше образование, коментира доц. Пенчев. Според него самите тестове са прекомерно лесни и затова е учуден от ниските резултати.
СКАЛАТА
Скалата за преобразуване на оценките е еднаква за всички предмети, по които се държаха матури. Прието е било разбирането, че по някакви причини - напрежение или невнимание, едно отлично подготвено дете може да допусне грешки. По тази причина пълната шестица се поставя не на 100 изкарани точки, а от 95 включително нагоре, обясни министърът. Той добави, че няма нужда скалата да търпи промени и през есента МОН може да я утвърди и за следващите години.














