До края на годината страната ни ще бъде надзиравана строго от представителите на ОЛАФ, които следят за злоупотреби с европарите. Това съобщи вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева пред БНР. Тя не можа да се похвали с особени успехи след разговорите с еврокомисарите по разширяването Оли Рен и по земеделието Мариан Фишер Боел, но потвърди, че Брюксел ни няма доверие за свършеното и праща нови проверки.

"В следващите месеци представителите на ОЛАФ ще бъдат тук поне по две седмици всеки месец", обясни Плугчиева. Това означава, че до края на годината ще имаме проверяващи мисии поне 100 дни. В момента ОЛАФ проверяват харченето на парите по САПАРД и от резултатите зависи дали финансирането по тази програма ще бъде отблокирано.

Плугчиева твърди, че сама е поискала да ни бъде наложен надзор от ОЛАФ. Днес е първото заседание под нейно председателство на съвета АФКОС, който ги представя тук. Той бе изваден от МВР и мина под шапката на МС.

Само за четири дни вицепремиерът Плугчиева смени позицията си и за системата за наблюдение ЛОТАР. В четвъртък тя заяви, че правим всичко възможно, за да не бъде въведена тя у нас. Това изявление скандализира ЕК и се наложи в събота пресцентърът на МС да уточни, че системата ЛОТАР, която е за прогноза, наблюдение и управление на средствата по оперативните програми, финансирани от структурните и от кохезионния фонд, ще бъде въведена във всички министерства и агенции в България. Вчера пред БНР Плугчиева обясни, че това е една мениджърска програма. "Ние искаме да я имаме. Аз приветствам, че ще я имаме, защото тя дава много прозрачен начин на управление".

"Парите няма да дойдат, ако не видим, че структурите и системите за усвояването им в България са изчистени по подходящ начин. В това отношение има какво да се направи", предупреди и бившият докладчик за България в Европарламента Джефри ван Орден.

В 9 ч. днес българският отчет по едномесечния ултиматум за подобряване на контрола по усвояване на средства от ЕС ще бъде на бюрото на еврокомисаря Оли Рен и шефа на дирекция "Разширяване" към ЕК Майкъл Лий. На 16 юни изтече срокът, в който Лий посочи какво конкретно очаква от нас, за да не отнеме акредитацията на двете изпълнителни агенции по ФАР към МФ и МРРБ. Ако това се случи, България вероятно ще загуби достъп и до други фондове, защото ще получи оценка, че не е способна да управлява евросредства.

В писмото си от 8 май Майкъл Лий посочи четири области на безпокойство. Той поиска националният ръководител Димитър Ивановски, зам.-министър на финансите, да получи пълна власт за изпълнение на програмата. В четвъртък МС го упълномощи да назначава и уволнява шефовете на изпълнителните агенции, без да иска разрешение от съответните министри. Лий поиска и план за отстраняване на всяка нередност в усвояването на европари. Настоя да се повиши броят и качеството на служителите в изпълнителните агенции. Плугчиева обеща бонуси за свършена работа. Ивановски бе задължен да се отчита по-често и по-качествено пред ЕК и това се случи.

Майкъл Лий поиска и конкретни мерки. В резултат бяха сменени шефовете на акредитираните агенции по ФАР към МРРБ и МФ Гергана Беремска и Любомир Тушанов. Лий поиска и списък на фирми, заподозрени в злоупотреби с европари. Той бе съставен, но стана ясно, че в него няма именити фирми. Не бе изпълнено изискването да се посочат и фирмите, злоупотребили с Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (ФРПИ), сред които най-нашумяла е "Биндер", облажила се по братска линия с поръчки за 120 млн. лв. Не сме отчели и какво се случва с откритите злоупотреби в пътния фонд.

Правителството плати за одит на международната компания KPMG, който бе засекретен. МС иска да преобразува фонда в специална агенция на свое подчинение, но решението още не е прието.

В отговор на искането за разследване на конфликта на интереси на всички служители, участващи в управлението на еврофондове, кабинетът написа проектозакон, който НС прие по принцип и ще го пренаписва тепърва.