Седяха на съседната маса. Бяха като близнаци - и двамата в еднакви костюми, с тъмни очила и къси подстрижки. Но се и различаваха - единият беше с дебел врат, а другият - с дебела шия.
В пицарията беше празно и тихо, затова чувах всяка дума от разговора им.
- Значи, пробута им онова добиче? - попита Дебелия врат.
- Уха! - отвърна Дебелата шия. - Платиха си кеш... Кинтите са в джоба ми.
- Лесно ли се навиха?
- Не беше лесно. Първо искаха всички документи. Паспорт, медицинско,застраховка... Бяхме го писали с четири години по-млад...
- Е, повярваха ли?
- Повярваха, ама му гледаха зъбите... А те - пълна скръб... Ама така ги бяхме маскирали, че ония не се усетиха.
- А глезените му гледаха ли?
- Да, и копитата... И колената...
- Че той е много схванат в краката! - възкликна Дебелия врат.
- Сванта е - съгласи се Дебелата шия. - Ама като му сипах в устата две мастики, се отпусна. Очите му светнаха, като се разскача, като се разигра, жребец! Жребец и половина! Рита наляво, рита надясно, не се удържа.
- Абсолютна кранта е! Нали го гледах в събота как се влачи като торба...
- Абе, торба, ама с пари... Нали му взехме кинтите... Друг да му бере сега грижата! Ако искат, да го шиткат! В момента и руснаците купуват, и чеченците... И украинците вадят здрави кинти за разни катъри!
Дебелия врат викна сервитьора:
- Дай една голяма "Калчоне"!
- "Калцоне" - поправи го сервитьорът.
- Нема да ме поправяш! - погледна го строго Дебелия врат. - Ти за италианското "калчо" чувал ли си? В "калчото" на пицата й викат "калчоне"!
Дебелата шия се засмя и поръча на свой ред:
- А на мен "Куатро стадиони"! Стадиони с олимпийски размери, че съм яко гладен!
Сервитьорът кимна послушно и си записа поръчката.
- Знам едно хайванче в Харманли - продължи с бизнеса Дебелия врат, като отпи от бирата си. - Слабичко е, нема шейсет кила живо тегло... Малко да се поохрани и ще го шитнем на ония ливади в Пловдив.
- Аз пък съм харесал едно сръбско говедце! - рече Дебелата шия. - Ще го вземем евтино, а ще го засилим скъпо! Ама требе да се бърза, преди да затворят прозореца!
- Да затворя ли прозореца? - попита услужливо сервитьорът.
Дебелия врат и Дебелата шия тънко се изкискаха.
- Не тоя прозорец, бе!...Трансферния... И не се обаждай от коневръза! Да не те пратим да пасеш!
Сервитьорът послушно млъкна и се завъртя около моята маса.
- Господата там да не са търговци на добитък? - попитах го тихо.
- Не... - отвърна той още по-тихо. - Всъщност, да... Продават футболисти на кило за "А" групата...
|
|