Цената на петрола и хранителните продукти, както и ирландското "не" на Лисабонския договор са двете основни теми, които обсъждат лидерите на ЕС по време на двудневната среща на Европейския съвет, която започна късно снощи. България е представена от премиера Сергей Станишев.

Непрекъснато повишаващите се цени на храните и петролните продукти са сериозен проблем за всички страни членки и могат да доведат до икономическа криза, затова е необходимо предприемането на спешни мерки. Масови протести има в целия ЕС заради поскъпването на основните стоки. "Главният приоритет на срещата ще бъде икономическата ситуация", обяви и председателят на ЕК Жозе Барозу.

Европейските лидери обаче са разделени по начините за противодействие на високите цени. Повечето държави са против призивите на Франция да се намалят данъците на горивата. Германия най-остро се противопостави на идеята.

Сред възможните мерки са намаляването на цените на храните, освобождаването на големи количества продукти от запасите в ЕС, свиването на бонусите при износ на селскостопанска продукция извън Съюза, както и преразглеждането на размера на преките помощи за фермерите. България, Унгария, Полша, Румъния, Естония и Словакия ще поискат плащанията за селските стопани в тях да се изравнят до 2 г. с парите, отпускани в "по-старите" държави членки, вместо това да стане през 2012 г., както е предвидено, предаде БТА, като цитира източници от Брюксел.

Председателят на ЕК Жозе Барозу подкрепи идеята на италианския министър на икономиката Джулио Тремонти да се въведе т. нар."данък Робин Худ". Идеята е приходите от данък печалба на енергийните компании да отиват за подпомагане на най-силно засегнатите европейци от поскъпването.

На второ място за Европейския съвет остава ирландското "не" на Лисабонския договор. Конкретни решения около отхвърлянето на документа обаче няма да бъдат взимани от лидерите. Ирландският премиер Брайън Кауън ще получи срок до октомври, за да измисли как да "оправи нещата", съобщи електронното издание "ИЮ Обзървър". Барозу е подкрепил тази идея. Според него срещата на високо ниво на ЕС през октомври ще е най-подходящото време отново да се обърне внимание на въпроса. Барозу заяви, че ратификацията на Лисабонския договор трябва да продължи, въпреки че Ирландия отхвърли документа. Германският канцлер също призова този процес да продължи.

Междувременно британският парламент приключи процедурата по ратифицирането на документа късно в сряда, предаде Ройтерс. Президентът на Естония Тоомас Хендрик Илвес вчера подписа приетия от парламента закон за ратифициране на Лисабонския договор. Процедури за ратификация предстоят в Белгия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Холандия и Швеция.