Един ден почувствах, че съм станал идиот.

Не, нищо особено не се бе случило. Събудих се, избръснах се, взех си душ, закусих, отидох на работа. Но през цялото време усещах, че съм идиот. И знаете ли, усещането изобщо не е кой знае какво - нито боли, нито, да речем, ти е студено, да ти треперят краката или да се изпотяваш. Няма такова нещо. Просто си идиот и това е.

През целия ден се опитвах да наблюдавам отношението и реакциите на околните. Не забелязах нищо особено. Всички се държаха с мен все едно, че не съм идиот.

След работа минах през кварталното кафене. Изпих една водка с кола, втора... Нищо не се промени. Продължих да си бъда идиот.

Прибрах се. Жена ми гледаше любимия си сериал.

- Мишленце - плахо я прегърнах аз, - знаеш ли, че съм идиот? Тази сутрин...

- После, после!! Чакай да си догледам филма...

Е, след филма й го казах. Без заобикалки. Имах нужда да го споделя.

- Аз съм - рекох - идиот! Сутринта го почувствах! И го осъзнах!

- Да, бе, да! - ехидно се усмихна жена ми. - Миналата година те стегна лумбагото. По-миналата получи бъбречна криза. Сега се обявяваш за идиот само и само да отложиш с още една година ремонта на кухнята! Не ти се урежда въпросът!

Почувствах се идиотски. Бе, маамустара, не стига, че си идиот, ами и най-близкият ти човек не те разбира...

Отбих се при съседа.

- Приятел - казах прочувствено, - знаеш ли, че аз съм идиот?

- Знам - отвърна той. - Трети месец не ми връщаш ония двайсет лева, дето ги взе до понеделник! Обаче и аз съм идиот, че ти ги дадох! Но ще бъда три пъти по-голям идиот, ако ти дам и сега! Изобщо не се надявай!

След което ми хлопна вратата.

Върнах се у дома в идиотско настроение. С кого да споделя, пред кого да си излея душата? Защото имах нужда! Вътрешна, идиотска потребност. Звъннах на баджанака:

- Баджо, сутринта, като се събудих, почувствах, че съм идиот...

Отсреща - мълчание.

- Много особено чувство - продължих аз. - Не боли, не сърби, топли вълни не ме обливат, обаче усещам, че съм идиот и това е...

- Слушай - проговори баджанакът с леден глас. - Наследството сме го поделили. Пито - платено. Нивата при завоя на село е моя. И късметът, че искат да строят там бензиностанция - и той е мой! Така че - хич не ми се прави на идиот. Няма да те огрее!

На другия ден така, много внимателно се опитах да намекна на някои от колегите и от познатите ми, че съм идиот. Отвсякъде - пълно неразбиране. Един ми каза, че не, тая няма да я бъде, няма да ми поеме проекта, друг ме заподозря, че искам да го изместя в йерархията, трети... Идиотска ситуация!

Вкъщи жена ми пак гледаше идиотския си сериал. Не се и опитах да я прекъсвам и пак да й обяснявам, че съм идиот. Отчаяно седнах до нея и заедно догледахме епизода.

А след него започнаха новините. И, о, щастие! О, утеха за идиотската ми душа! На екрана се появи народният ми представител! Депутатът! Моят! Онзи, за когото съм гласувал! И наговори такива неща, каквито можеш да наговориш само на хора, които смяташ за пълни идиоти.

Изведнъж почувствах облекчение и радост. Ето един човек, който, макар че не ме вижда, макар че не ме познава лично, макар че е толкова далече от мен - вярва, убеден е, сигурен е, че съм идиот!

Следващия път пак ще гласувам за него.