Всеки европейски народ влиза в Общността със своята самобитна национална култура, нали така? В този смисъл той внася в съкровищницата едно свое нещице, а черпи от общото с пълни шепи, търпи културни влияния, променя, макар и бавно, своя манталитет, установява, че освен неговата гледна точка върху явленията и събитията съществуват и други гледни точки. Дотук всичко е ясно. А подлежи ли на съмнение тезата, че литературата и изкуството извисяват мисленето на хората и облагородяват нравите? Не е ли изкуството това, което кара хората да се просълзяват на финалния дует на Джилда и Риголето, да съчувстват на Кина и Радулчо от "Иде ли?", да тръпнат от предизвикателствата към любимия им Хари Потър? Унгарският институт за паралелни проучвания сочи, че чардашът ретушира агресивността на пияниците и вместо шамари те започват да раздават целувки на ближните си. Един решителен обрат в поведението, нали така? Подобно облагородяващо влияние осъществява и музиката на Клод Дебюси върху румънските счетоводителки при приключване на финансовата година. Не винаги въздействието е пряко, ето защо ние трябва да проявим търпение при анализа.

Музикалният критик на вестник "Кориере дела сера" Маурицио Леоне на път за Румъния попаднал в Русе и градът му харесал толкова, че преспал една нощ повече. Вечерта, след разходка край Дунава, влязъл в салона на тамошната опера и видял спектакъл на "Отело" от Верди. Леоне бил възхитен от българската оперна школа, знаел всички българи, които са пели в Миланската скала и често слушал религиозните песнопения на хора на храма "Св. Александър Невски". Онова, което го поразило на спектакъла в Русе, било модерната трактовка на образа на Отело. В своя вестник той написал: "Мавърът Отело в началото се явява тъмнокож, но с развитието на действието лицето му постепенно избледнява, избледнява и в сцената, когато от ревност души Дездемона, един бял мъж души една бяла жена... Държа да напомня, че когато преди 70 години Италия воюва в Абисиния, критиката в угода на Дучето набляга на расовата непълноценност на мавъра Отело - един примитив, обладан от низки страсти и лишен от способността да разсъждава. Днес, когато проявите на расизъм все още се проявяват, русенският Отело е извисен и очистен от расови предубеждения по оригинален начин. Доминанта е чувството, а не цветът на кожата, който лесно може да се промени..."

В Русе прочели възторжения отзив на Маурицио Леоне, за който ги похвалил и самият министър на културата, но не дали категоричен израз на радостта си поради утежняващи обстоятелства. Кажи-речи всяка похвала на наш министър не минава без утежняващи обстоятелства, нали така? Русенци знаели, че покривът на операта е продънен и при дъжд на сцената къде тече, къде само ръси. По време на "Отело" паднал пороен дъжд, наквасил лицето на мавъра и лека-полека отмил грима. Така в края на спектакъла героят се превърнал от мавър в бял човек и това дало основание на италианския критик Леоне да намери една съвсем модерна трактовка. Когато научил фактите, министърът на културата отпуснал половин милион лева за ремонт на покрива. Ето го взаимното проникване на културите: всички в Русе знаят, че покривът тече, но друго е италиански музикален критик да ти го каже.