Драга редакция,

Преди много години в нашето китно село Чубрица живееше баба Гюра, дето умееше да предсказва бъдещето на боб, леща, постен гювеч и други такива. Един ден, докато лющеха жените царевица в сайванта, тя се загледала в мамула и казала: "Ше доде време големец от чужбина да ни оправи!" Запомнихме ние думите й и зачакахме.

Сега да ви кажем нещо за нас, щото сигурно вече си викате "Абе какви са тия хора!"...

Обикновени хора сме ние, в обикновено село живеем, хвърлил ни е Господ ей там, под чукарите балкански. Населението, без да смятаме козите, е едно на друго четиринайсет човека. При нас голяма реколта няма, щото кой да ти работи кърската работа? Домати, краставички, джоджен нещо там вадим от градините, от козите мляко и сиренце, поминуваме някак.

Сега сигурно ще напишете във вестника - "Идилия". Такава обаче не е налице в многострадална Чубрица. Къде нас много апаш, много нещо, грабят като марокански скакалци! Ама си намериха майстора те!

Преди има-няма месец най-младият жител на селото - 75-годишният бай Иван, ни прочете от вашия спретнат вестник, че в Индия имало някакво село, дето техният бог Шива го пази от крадци. Значи турили индийските селяни портрет на Шива накрай село и никой апаш не смее да припари. Туй беше тъкмо като за нас, понеже в нашия край на двайсет села се падат по един полицай и четвърт командос от силите за бързо реагиране. Значи, веднага възприехме ние тази метода и турихме голяма табела накрай село "Туй село го пази Шива!".

Сега вече крадците, като дойдат да крадат, видят табелата и се стреснат, па питат некоя от нашите баби:

- Кой е тоя Шива, бе?!

- Шива си е Шива - вика им бабата, - айде друм!

Ония викат:

- Ние руснаците ги знаем, чеченците ги знаем, албанците ги знаем, нашите си ги знаем, ама тоя Шива не го знаем!

- Ше се запознаете вие - чумосва ги юначната българка, - айде друм!

И ония си подбират бухалките и помпестите пушки под мишница, пък леко-леко - отиват да разбиват сейфове по градовете.

Ето така се отървахме в Чубрица от бандитите, дето и последната риза от гърба ни съдираха, сбъдна се най-сетне предсказанието на баба Гюра.