Изборите в Сандански и Казанлък възбудиха полифонично бърборене за покупко-продажбата на гласове. Политици, политолози, редови трудещи се с ентусиазма на погнусени моралисти заклеймиха това уродливо явление, хвърлящо сянка върху нашата демокрация.

Да, обаче аз пък съм "ЗА" купуването и продаването на гласове!

Ще благоволя да се аргументирам.

Да погледнем първо купувача. Какво прави той, раздавайки 30, 50 или 100 лв.? Ами той прави своята предизборна агитация. И то ефективно. За разлика от тия, на чиито предизборни обети сме се наслушали. Обещания, обещания и после - нищо! Обетованата земя се не види! А тук човекът ти връчва реални пари на часа.

Защо онзи, който ти се хили от плакатчето и нагло те баламосва, че ще направи н`ам к`ва си хубавиня, да е почтен, а този, който ти мушва в шепата сгъната стотарка, да е престъпник?

Толкова за купувача. Сега да поразсъждаваме за продавача.

На него много отдавна му е безразлично кой ще го лъже и краде, след като работата все до лъжокрадене опира. Така че, ако успее да вземе овреме някой лев - какво лошо има? Народната мъдрост проповядва, че да откраднеш от айдук, не е грях. А когато айдукът сам ти бута парите в ръката, то е не грях, ами извращение да му ги откажеш!

Давайки гласа си за тоя господин, ти му правиш услуга, нали така? Е, защо, ако му налепиш плочки в банята или му ремонтираш джипа, имаш право да вземеш пари, а ако гласуваш за него - нямаш? Както казваше един бивш политик с тъп прякор в друго време и по друг повод - нали сме пазарна икономика? Търсене - предлагане. Пито - платено. Или в случая гласувано - платено.

Принудиха българина да си продава къщата, колата, телевизора. Принудиха го да си продава здравето. Принудиха го да си продава съвестта. Душицата да си продаде го принудиха! А сега изведнъж го обвиняват за това, че си продава гласа. Откъде накъде? Ами че то друго не му е останало, бе серсеми!