Страната ни се представя особено зле в категориите "върховенство на закона" и "контрол върху корупцията". Което не е изненада за никого, тъй като рушветите и мафията виреят най-добре в страни с неефективна съдебна система. Другите критерии за оценка на държавното управление са политическа стабилност, качество на регулациите, ефективност на правителството и "чуваемост" на гражданите.
България е твърдо последна в ЕС по справяне с корупцията. Страната ни има 53% по този критерий, което означава, че попада в по-добрата половина от изследваните 212 страни, но е твърде далече от отличниците. Естония например се радва на 80%, а Финландия, Дания и Холандия събират почти 100%, което означава, че са сред най-успешните страни в света. На дъното по този показател е следвоенен Ирак.
За България най-тревожното е, че през последните години върви към влошаване. Изследването, което обхваща периода 1996-2007 г., отчита непрекъснат напредък в справянето с подкупите и шуробаджанащината у нас, но само до 2004 г. След това тенденцията се обръща, което вероятно се дължи на засилването на фирмените обръчи около партиите.
България се представя много зле и в категорията "върховенство на закона", като е предпоследна в ЕС - преди Румъния, и след страни кандидатки като Хърватия и Турция. Този показател отчита защитени ли са правата на собственост, спазват ли се договорите, има ли доверие в съдебната система, шири ли се престъпността и недосегаема ли е мафията.
По ефективност на правителството оценката е малко по-добра - 59%, но и тук България е аутсайдер в ЕС наред с Румъния. За сравнение кабинетите в Словения, Естония, Чехия събират над 80%. Този критерий в изследването показва какво е качеството на обществените услуги, има ли политически натиск върху чиновниците - например при сключване на обществени поръчки, предвидими ли са действията на министрите - например днес казват, че продават холдинга "Булгартабак" на борсата, после се отказват.
Интересното е, че от 1998 г. насам почти няма подобрение по този показател.
Изненадващо най-добра е оценката за качеството на регулациите у нас - почти 70%. Критерият показва доколко правителството успява да прилага политики и правила, които улесняват бизнеса. Докладът на Световната банка изтъква като забележителен в тази категория напредъка на Естония, която е отличник във въвеждането на електронните услуги.
Разликата между най-добрите управления в Европа и нашата държава е значителна. Словения например има оценки, движещи се между 75-80%, Австрия не пада под 94-97% по отделните показатели, а Швеция има 97-100%. Италия обаче е с традиционно слабо държавно управление и оценките й са по-близки до българските отколкото до нивата на Западна Европа.
Докладът на Световната банка се базира на наблюдения на авторитетни международни организации като "Трансперънси Интернешънъл" и "Гaлъп", престижни университети, финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие др.
Изненадващо най-добра е оценката за качеството на регулациите у нас - почти 70%. Критерият показва доколко правителството успява да прилага политики и правила, които улесняват бизнеса. Докладът на Световната банка изтъква като забележителен в тази категория напредъка на Естония, която е отличник във въвеждането на електронните услуги.
Разликата между най-добрите управления в Европа и нашата държава е значителна. Словения например има оценки, движещи се между 75-80%, Австрия не пада под 94-97% по отделните показатели, а Швеция има 97-100%. Италия обаче е с традиционно слабо държавно управление и оценките й са по-близки до българските отколкото до нивата на Западна Европа.
Докладът на Световната банка се базира на наблюдения на авторитетни международни организации като "Трансперънси Интернешънъл" и "Гaлъп", престижни университети, финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие др.