Пацо Гелев е безработен. По техния край няма много работа. А и на Пацо Гелев не му остава много време за работа. Защото е зает. Зает е да обича България. Обича я от сутрин до вечер. От обич понякога не сколасва боклука си да изхвърли. Друг път прииждащите на талази чувства така го омаломощават, че едва се довлича до "Мераците". Там се събира тайфата им. Сервират им кръшни девойки в оскъдни премени. Досущ самодиви. Поръчва си Пацо Гелев свещената за всяко българско сърце ракийка. Със салатка.
Пацо Гелев е гигант човек. Но коремът му е по-гигант и от него. Има няма - два квадрата. Върху стомаха му от младини е пирографирано, пардон татуирано, лицето на Ботев. Достоверно, с брада и така нататък.
Пийне ли си Пацо Гелев, избива го да си пали гъстата гора от косми по гърдите. Разкопчае ризата, ливне малко ракийка връз космите и драсне клечката. Кефи го огънят и болката го кефи, чак на смях го избива. Като се засмее Пацо Гелев, целият му тумбак се тресе. Лицето на Ботев също се смее и тресе. Удари с юмрук по масата и викне Пацо Гелев, да чуят всички:
- Тука е земята на Ботев и Левски. Кой не му уйдисва - накъм гарата!
- Ей, много гей се навъди напоследък, ей - присеща се изведнъж тарторът на тайфата им и обронва глава.
Откак се е навъдил геят, тарторът твърди, че не вижда нищо пред себе си. Сдухано му е, тъпо, втрисат го тия женковци. Айде, преди се свираха по кьошетата, по градските тоалетни, промъкваха се по тъмно и по градинките. А сега в слободията и парад им се ще да направят. По улиците голотии да мандахерцат. Тарторът, Пацо Гелев и цялата им тайфа нямат нищо против голотиите, ама да са женски. Да опнат един билборд на булеварда. С гола мацка. Ееех! А не Азис и задникът му на паметника "Левски". Зер и затова властта го махна, а женските голотии като пилешки курешки из цяла София останаха нацвъкани...
- Едно са гейовете, друго са гейшите! - шегува се по тоя повод тарторът.
Пацо Гелев и останалите пригласят на шегите му. И те - мъжкараци като него.
- Джемини, фемини, всекакви серсемини - не се знае шегува ли се тарторът, или се заканва.
Ония край него приритват от кикот. А посред кикота внезапно спрат и ревнат гороломно:
- Накъм гарата!
Пацо Гелев има едно видение. Понякога го сънува нощем, друг път го спохожда наяве в "Мераците". Тучни ливади, лъкатушещо поточе. Сред ливадите самият той в бяло. Гази тревите в ритъма на далечен тъпан. Залезът тръпне, горе - Балканът, долу - Подбалканът, а леко встрани - Същинска Средна гора. Ха така...
Махне с ръка Пацо Гелев, отпъди видението, не е време сега за размекване. Не е актуално да си седиш в "Мераците" и да чакаш невъзможен хепиенд. Действия трябват, категорични противопоставяния. Гейове, цигани, разни български мекотели и мекерета. Клеветници на Батак. Но пасаран, мръщи се Пацо Гелев, стиска юмруци. Тайфата също се мръщи, а най-намръщен е тарторът.
Излязат намръщени от "Мераците" и тръгнат из махалата. Да огледат, да видят кое що. Един стиснал верига, друг - газов пистолет, трети - обикновено парче желязо. Напират отвътре чувства, справедлив гняв и така нататък. Като валяк прегазва тайфата улицата, всичко помита. Кой не му уйдисва - накъм гарата!
