|
| Меглена Плугчиева свика специална пресконференция, на която обяви спирането на още 2 мерки по САПАРД. |
С тях спрените пари за земеделието по САПАРД стават вече 263 млн. лв. Това е около 1/3 от цялата програма САПАРД за седемте години, откакто действа в България.
Вестта свари властта абсолютно неподготвена. Вицепремиерът Меглена Плугчиева само обяви, че има такъв случай и че правителството ще изпълни препоръките на Брюксел. Земеделският министър Валери Цветанов заяви: "Нямам нищо конкретно, нищо не знам, не съм наясно с казусите. Чакам да се запозная с материалите". Все пак той се закани да направи сериозна кадрова чистка във фонд "Земеделие". На 1 юли експерти от земеделското министерство ще ходят в Брюксел да получат указания дали могат да продължат плащането на проектите от бюджета или трябва напълно да спрат изпълнението им, докато Брюксел не вдигне забраната.
Одитът на агенция САПАРД, довел до спирането на парите, бе направен от експерти на ЕК в края на май. Официално резултатите от него не са обявявани, но веднага след края му вицепремиерът по усвояването на еврофондовете Меглена Плугчиева поиска допълнителна проверка от ОЛАФ. Това не попречи на шефа на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков да се похвали, че парите по САПАРД ще бъдат пуснати до дни и "никога повече няма да бъдат блокирани". И веднага бе опроверган от Брюксел.
"По време на одита са открити значителни слабости в системите за контрол, особено при процедурите за доставки. Поискахме от българските власти повече информация за отделни случаи, както и да представят най-късно до 31 юли план за действие как да се преодолеят систематичните слабости", заяви вчера Майкъл Ман, говорител на еврокомисаря по земеделието Мариан Фишер Боел. Земеделското министерство обеща да е готово до 15 юли.
Двете спрени мерки са най-апетитните в цялата програма САПАРД - "Развитие и диверсификация на икономическите дейности" и "Инвестиции в земеделски стопанства". Покрай първата мярка се разшумя преди години, защото с парите по нея бяха вдигнати масивни хотели в големите курорти, а не малки семейни къщи с автентична атмосфера за селски и екологичен туризъм. От Българската национална асоциация по алтернативен туризъм (БНАТ) припомниха пред "Сега", че многократно са алармирали аграрното ведомство за нарушенията с хотелите. Едва към края на 2005 г. по мярката е направена поправка, според която хотелите по САПАРД трябва да са с 10 стаи и максимум с 25 легла. "Дотогава обаче парите по това перо бяха изхарчени", твърдят още от БНАП.
По втората мярка се модернизират ферми за производство на мляко, месо, яйца и се дават пари за купуване на трактори и комбайни. В такива случаи пред фонд "Земеделие" трябва да се представят офертите от 3 фирми продавачи и спечелилият проекта да убеди комисията, че е избрал най-добрата. Често тази практика се изпълнява само формално, а чиновниците не си правят труда да проверяват. Тази слабост бе причината през март да бъдат спрени пари по мярката за хранително-вкусовата промишленост. От разследване на ОЛАФ тогава стана ясно, че 7 наши фирми са купили стари машини и са ги представили за нови. Едва след скандала фонд "Земеделие" се сети да пита фирмите производителки дали фактурите реално са издадени от тях. Въпреки че седем бизнесмени са обвинени, още никой от тях не е осъден.
Според източник на "Сега" друг проблем е, че свързани фирми реализират по няколко проекта по една и съща мярка. Това се вижда ясно и от списъците с бенефициентите, но от фонд "Земеделие" се оправдаваха, че Брюксел не забранявал това.
Според източник на "Сега" друг проблем е, че свързани фирми реализират по няколко проекта по една и съща мярка. Това се вижда ясно и от списъците с бенефициентите, но от фонд "Земеделие" се оправдаваха, че Брюксел не забранявал това.
Волен Сидеров сезира прокуратурата за далаверите на Гергов