Най-накрая спипахме универсалното оправдание. Оправдателния абсолют.
Съдят Софиянски. Присвояване на туйцък-онуйцък. Ощетяване на държавата във внушителни размери. "Всичките престъпници открихте и осъдихте - вика озъбената усмивка, - та до моите далавери опряхте, срамота!" Срамота наистина. Народът е казал: "Всичкото Мара втасала, че си косата сресала". Сякаш сме озаптили вече Божков и божковщината, та сме се хванали със Софиянски и софиянщината!
Оня ден се разхождам по улицата с Панчо. По едно време ми дръннаха нервите и се разпсувах като дюлгерин: "Ей, тая комунистическа номенклатура големи престъпления надроби, мааму стара, разсипа ни хубавата държава, още й сърбаме попарата!" Чепеларският авер раздразнено ме цапардосва с универсалното оправдание: "Тия днешните пък да не са стока, а?"
Мълча си. Не са стока. А по телевизията се заяждат с Бойко Борисов. Кметът на някакво си село бил избран с бюлетината на неговата партия, пък взел, че отпътувал към БСП, дори получил красния си билет от личните ръце на Сергей Станишев. "Виж си кадрите, му викат, нали се кълнеше, че само морални хора ще вкарваш в политиката, това ли са ти моралните ренегати?" Пък той ги реже по борисовски: "Да не би да са само при мен? Такива неморалници ги има във всяка партия!"
Има ги, я. Обаче не само неморалниците - те и крадците са пропорционално разпределени по партийната палитра. Иван Костов сочи с драгалевски хъс Ахмед Доган: "Ето крадеца!" А Доган го сочи с анадолска респективност: "Крадецът вика "Дръжте крадеца!"
Ми да, и двамата. И двеста и двамата около тях. И две хиляди двеста и двамата. Сговорна дружина корупция повдига. ЕС ги призовава да ликвидират корупцията, те възмутени: "Че то само при нас ли има корупция, че то в Европа няма ли корупция, че то и в Европа е пълно с корупция!"
И там я има. Естествено. Само дето там за корупция се лежи в панделата, у нас - по шезлонги край СПА водоемите. Протягат чадъри над тях неподкупни магистрати и между две глътки "Тълъмор дю" нищят професионални теми. Как клиентите им били кристално чисти спрямо действителните престъпници. Как Тед Бънди утепал петнайсет жени, докато Тодор Бъндарака само две, и то дърти. Как в сравнение с шестдесет и трите заклани дечица на съветския звяр Чикатило трите жертви на Чико Вентило изглеждали като пубертетна лудория.
Дори циганите, нищо че не ходят на училище, овладяха до съвършенство оправдателния абсолют. На изборите в Сандански разни разследващи купуването на гласове софийски нахалници ги притискали да си признаят по колко кинти им върви демократичният вот. Пък те: "Да не сме само ние, ромите, бате, българите и те си продават гласа!"
Вярно, продават. Пазарна икономика въобще. Предлагането се определя от търсенето. Или беше обратното. Все тая. А двете заедно би трябвало да се определят от Наказателния кодекс. Обаче само там, където Наказателният кодекс бива оценяван по-високо от стотина хиляди пускани на сляпо бюлетини.
Щом неграмотниците успяват да овладеят лостовете на супераргумента, какво остава за интелектуалците. Като Александър Томов. То било истина, че ЦСКА не си плащал задълженията, но не било ли истина, че и другите клубове не си плащали задълженията? Било, как да не било!
Ма не била смешна ре-контрата! А оня ден да не бе смешна случайно? А по-оня ден? А преди три години, два месеца и дванадесет дни, а!
