Когато един човек е "опериран" от чувството за срам, това по принцип си е негов проблем. Стига да не вреди на околните. Но няма как да се абстрахираме от действията на лицата Антон Коджабашев и Пламен Аспарухов. Защото те вредят на българския спорт. И то много!

Първият е президент на федерацията по вдигане на тежести (БФВТ), другият треньор на националния отбор. И в дните след най-големия скандал в историята на българския спорт - залавянето на 11 трениращи за олимпийските игри щангисти с допинг, продължават със смайваща упоритост да демонстрират гьонсуратлък.

Ето малко от изказванията на шеф и треньор. "Става дума за метандиенон. Апаратурата го разкрива дори и да е взиман преди месеци, а ние на 20 април давахме проби и подлежим на проба всеки месец, така че е ненормално да се мисли, че сме го давали ние" (Аспарухов). "Има три версии. Веществото да е попаднало чрез "замърсени" хранителни добавки, да има саботаж, защото всеки може да го направи срещу 20 лева, или във федерацията да сме назначили идиоти" (Коджабашев).

Всички тези думи, в които не прозира и капчица лична вина (за срам явно не трябва и да споменаваме) са изречени от хората, при чието управление гръмва пореден колосален допинг скандал.



За тях вината е

навсякъде другаде



- от чистачката на залата до световния империализъм, но не и у тях. Как пък веднъж не признаха, че има нещо сбъркано в системата, по която ръководят този спорт?

Ето и малко факти от "успешното" им управление. Трикратният световен шампион Антон Коджабашев стана шеф на федерацията през февруари 2000 г. След няколко месеца, на олимпиадата в Сидни 2000 гръмна тежък допинг скандал. Тимът ни бе изваден от игрите заради положителни допинг проби, а някои от медалистите - дисквалифицирани. Впоследствие с лобирането на члена на МОК Иван Славков, отборът бе върнат в игрите, а Алан Цагаев дори взе сребърен медал. Коджабашев не усети вина у себе си, а използва случая и се саморазправи с треньора Иван Абаджиев, като на практика го натири завинаги далеч от националния отбор. За наставник бе назначен Пламен Аспарухов, чиято заслуга бе, че е треньор в пернишкия клуб "Ладимекс" на шампиона в Сидни Гълъбин Боевски.

Оттогава Аспарухов и Коджабашев са неразделни. Но каква я свършиха? През 2003 г. гръмна втори допинг скандал - преди световното първенство във Ванкувър допинг пробите на трима от асовете в тима - Боевски, Георги Марков и Златан Ванев, се оказаха "манипулирани". Манипулацията се състоеше в това, че и в трите епруветки урината, макар и чиста от допинг, беше на един и същи човек. Тогава Коджабашев завъртя плочата със заговора срещу българските щанги, в тон му пригласяше и Пламен Аспарухов. В допълнение дойде и заканата да бъде съден шефът на международната федерация (IWF) Тамаш Аян, нарочен за единствения виновник и за гробокопач на българските щанги.

Въпреки титлата (на Милен Добрев) и бронза (Величко Чолаков) на игрите в Атина `04, започна да



се надигна недоволство от

управлението на Коджабашев,



най-вече откъм клубовете, които все бяха пренебрегнати при разпределението на държавните субсидии. И шефът бе сменен на общо събрание от олимпийския шампион Андон Николов. Последният лично се зае да въведе "чист спорт" заради заплахата от постоянните допинг тестове. И почти успя! Само че постиженията на националите спаднаха и нямаше медали, следователно изчезнаха и премиите, давани за отличия. Това бе умело използвано, Коджабашев яхна вълната на недоволството и с лозунга "Това ръководство води щангите към провал", плюс едно почти криминално общо събрание, вардено от яки момчета с къси подстрижки, успя пак да седне в шефското кресло в началото на юни 2007 г. И само седмица по-късно отиде на визита при... Тамаш Аян. Оттам единствената официална информация бе, че IWF подарява на БФВТ няколко комплекта щанги, каквито ще се използват на олимпийския турнир в Пекин.

Но постиженията на отбора рязко скочиха нагоре под ръководството на Аспарухов, който и без това бе започнал да дава указания в "А" отбора още преди да се проведе общото събрание и да бъде назначен на поста. Само месеци по-късно вече имахме световен шампион - Иван Стоицов, и няколко медала от първенството в Тайланд. И Коджабашев взе да се хвали, че под неговото ръководство е дошъл ренесансът на този спорт в България. До миналия петък, когато всички разбрахме как точно е дошъл ренесансът...

Сега шеф и треньор се надпреварват да обясняват как не били малоумни, че да дават такъв архаичен и лесно хващащ се при тестовете стероид. Как ще провеждат вътрешно разследване, защото може би има диверсия (впрочем, мъжете и жените тренират отдалечени на неколкостотин километра, а у всички бе открит един и същи стероид). Как някой иска да разбие българските щанги.

Вместо да направят единственото логично нещо - да си подадат оставките. Както стори треньорът на гръцкия отбор Христос Якову (направил куп олимпийски и световни шампиони), когато през март 11 щангисти и от неговия тим дадоха положителни проби.



В България оставки

няма да доживеем



Май няма да доживеем и намеса от държавата (в Гърция след скандала премиерът нареди, а специалистите написаха нов Закон за спорта, който криминализира взимането на допинг). Тук ДАМС само пише декларации как ще наказва сурово. Вятър и мъгла! Нали ако в ДАМС си гледаха работата съвестно, БФВТ трябваше да е "наказана сурово" още в началото на годината, когато щангистката Василка Динева даде положителна допинг проба (а дали случайно и тя бе употребявала метандиенон?).

Вместо това Коджабашев раздава интервюта, в които обяснява, че няма смисъл да подава оставка, защото откакто се бил върнал на шефския пост, е загубил здраве и нерви. Дали е така, не е ясно, но поне е ясно, че не е загубил пари! Защото БФВТ е сред галениците на държавата и получава направо нереално големи субсидии, особено за олимпийска подготовка и едва ли на Коджабашев му се налага да си бърка в джоба за щангите. Преди игрите в Атина `04, например, БФВТ получи за 2 г. близо 3 млн. лева за лагер на 20-ина щангисти в скромни условия в Асеновград. Само за миналата година е взела 755 420 лв. за олимпийска подготовка (в същото време парите за спортната й дейност са 112 500 лева, а тези за клубовете - 280 000). Разликата е огромна в полза на 20-ината "олимпийци", а иначе в БФВТ има картотекирани 706 щангисти.

Така че, по всичко изглежда, Коджабашев, Аспарухов и окопалите се около тях "дейци" във федерацията имат намерение да си останат на постовете, разчитайки на факта, че у нас всяко чудо е за три дни. А че няма да имаме отбори не само в Пекин, но и на всички международни състезания, защото санкцията ще е в най-добрия случай за 1 година, въобще не ги тревожи. Пък и ако ДАМС продължи да дава парички за олимпийска и каква ли не още подготовка - още по-добре. Какво от туй, че и трите големи скандала за допинг след социалистическите времена са при шефски мандат на Коджабашев? Какво от туй, че Пламен Аспарухов си знае една методика, която ни води все до едно и също дередже? Какво от туй, че този спорт на практика се затри?

Всъщност май наистина е най-добре да има поне една нулева година за вдигането на тежести в България. След което всичко да започне на чисто, но без всякакви Коджабашевци, Аспаруховци и другите от техния кръжец. Пък ако наистина досегашните победи и медали са били само резултат на методиката на "българската школа", отново ще ги има. А ако не е така, тогава светът няма да свърши. Най-много да не ставаме повече за резил...