|
| ---- |
И този министър на образованието беше сюрпризиран със скандално наследство. В началото на мандата си Даниел Вълчев установи, че предшественикът му Игор Дамянов е апортирал апетитни лагери в 7 смесени дружества. Решението бе взето тихомълком дни преди парламентарните избори през 2005 г. Тогава смесеното дружество ББП получи 5200 кв.м в Балчик и 4905 - в Кранево, в "Бултур" бяха апортирани 14 720 кв.м земя до морето в Сарафово, "Мега тур-2005" се сдоби с изцяло ремонтирана сграда на площ 1100 кв.м на плажа в Созопол. А най-големият имот бе внесен в "Блу стар холидей" - международния лагер в Кранево до плажа с площ 84 000 кв.м.
Добрите намерения бяха частниците да стопанисват работещите бази, а останалите да се продадат, за да не товарят държавата и общините с излишни разходи за опазване и поддръжка. Както с много други апорти обаче, оценките на имотите бяха силно занижени спрямо пазарните, а в управлението на фирмите изплуваха политически обвързани лица. Просветният министър Даниел Вълчев реагира мълниеносно и нареди замразяване на разпоредителните сделки във всички дружества. А държавното дружество "Ученически отдих и спорт" бе вкарано в забранителния списък за приватизация, за да се спрат всякакви съмнителни апетити.
Съмнителните апетити обаче не спряха. Стихна само ентусиазмът на министъра да внесе ред.
-----
Навремето в Равда почиваше почти цяла ученическа България, а през пролетта лагерът се префасонираше в база за практически занятия по начално военно обучение. Днес от него не е останало много, а и то е разпарчетосано на седем бази, стопанисвани от няколко поделения на "Ученически отдих и спорт". Бъдещето им остава неясно заради собствеността на земята под тях, към която имат претенции доста реститути. В последните години лагерът все влиза в новините заради тях. Най-пресният екшън се разигра през септември 2006, когато компанията "Пайъниър дивелъпмънт" прати там багери и друга тежка техника, за да събаря вили и постройки пред погледите на ужасени деца. Някои от тях трябваше да бъдат местени посред нощ, тъй като останаха без ток. Машините на фирмата скъсаха главен водопровод, което пък наводни част от лагера. Частните инвеститори твърдяха, че имат собственост върху част от терена.
През 2004 г. пък норвежката "Свартехавет Сан Сий" искаше да строи на реституирано парче от лагера, но тогава това не бе допуснато. За малко да се стигне до дипломатически скандал. А всъщност всички разправии тръгват от нещо съвсем обикновено - че държавата не се е погрижила овреме да уреди собствеността на земята под бившия пионерски лагер. Към нея имат претенции наследници на някогашни собственици на ниви там, а доста от тях дори успяха да си я реституират през съда. Впоследствие почти всички я продадоха на няколко фирми с апетити да инвестират в строежа на вилни селища.
В момента остатъците от базата в Равда все още се предлагат на страницата на "Ученически отдих и спорт". Там може да се прочете, че лагерът е прекрасно място за почивка, с кухня която предлага питателна храна, а игротеката е оборудвана дори с телевизор! Всъщност хора, чийто деца са почивали в Равда, разказват покъртителни истории за условията. Миналото лято топлата вода е била голям лукс - един бойлер е трябвало да се разпределя между 20 почиващи. Отделно децата са имали възможност да провеждат всекидневни практически занятия по биология - запознаване отблизо с членестоногото стоножка. Те изскачали постоянно навсякъде в стаите и по много. (Ако има база на МОН по Южното Черноморие, където учениците биха изкарали добре, то това е тази в парк "Росенец" край Бургас. Поне е сред гора.)
Още по-далеч започва историята на скандала с лагера в "Св. Св. Константин и Елена", който придоби батален характер преди година. Теренът е почти 8 декара с 1530 кв.м сграда. МОН би аларма, когато багери на частната фирма "Артьом" срутиха двуетажната постройка. "Артьом" твърди, че има съдебни основания да се разпорежда с обекта. В миналото имотът е бил собственост на Габровската популярна банка. След национализацията става държавен, а през 2003 г. е реституиран в полза на Габровската популярна кооперация. По силата на съдебно решение кооперацията е обявена за приемник на банката. През 2006 г. тя продава имота на "Артьом". МОН също предявява съдебни претенции за собствеността, но едва през ноември 2007 г. подава иск срещу реституцията. Делата текат и в момента.
Реституционни проблеми има и в Обзор, както и в Крапец. Експерти от МОН обясняват, че основната причина за разправиите е, че по времето на социализма т.нар. пионерски отдих е бил държавна политика и щом партията реши, че някъде ще има лагер, просто го строи, без значение каква е собствеността на земята, а в много случаи дори и без да са издадени нужните строителни книжа. Въпреки хаосът и хроничните проблеми с документацията за собствеността обаче в повечето случаи "Ученически отдих и спорт" успява да се пребори със съдебните претенции на собствениците на земеделски земи. При последното подобно дело през пролетта на 2008 г. дружеството и министерството печелят на последна инстанция спор за собствеността върху 20 декара в Равда - една от споменатите 7 бази.
Лагерите не страдат само от реституционни и инвестиционни апетити. През 2003 г. тогавашният зам.-министър на спорта Татяна Костадинова (НДСВ) взе под наем бившия детски лагер в Созопол срещу скромната сума от 1248 лв. на месец. И чрез скромното си сдружение "Духовно огледало". После спечели проект по Социално-инвестиционния фонд и взе 311 000 лв. да ремонтира позападналата постройка. През 2005 г. МОН прекрати договора заради проблеми с наема и заведе дело. Костадинова обаче си намери друга вратичка - областната управа в Бургас, която отмени стария акт за собственост и на свой ред й даде сградата под наем, вече за 219 лв. на месец. През 2006 г. сдружението предлагаше почивки в лагера за 18 лв. Договорът днес не е валиден, но Костадинова още не е освободила помещенията, а съдебният спор продължава. Продължава и кариерата на Костадинова. Тя вече е директор на изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" и новото й поприще ще е свързано именно с управлението на хотелите и почивните домове на военното министерство.
Къде обаче се изгубиха амбициите на МОН да внесе ред в хаоса? Министерството се захвана да развали по съдебен път смесените дружества, натресени от предишния министър. В момента всички дела са на различни инстанции. Надеждите на администрацията, разбира се, са свързани с поредната стратегия - за развитие на ученическия отдих. Дълго обмисляна, тя още не е видяла бял свят. Според депутати обаче преди да се предприеме каквото и да било, трябва да има безспорност по отношение на собствеността. И цял мандат обаче едва ли ще стигне да сложим ред в хаоса, коментират народни представители от левицата, пожелали анонимност.
Няма съмнение, че частниците ще навлязат масово в лагерите, защото всички са разположени непосредствено до морето. С амбиции тук е дори кметът на Москва Юрий Лужков, който стартира мащабни проекти в курорта "Камчия", единият от които е база за децата от руската столица. При толкова апетитни имоти обаче основният въпрос е как да се гарантират интересите на държавата. "Няма как", е лаконичният отговор и на експерти, и на депутати.
Въпреки проблемите и това лято 23 лагера ще посрещат малки летовници по морето. От тях най-модерната база е скандално приватизираният срещу 7.17 лв. на квадрат земя на брега на морето бивш международен пионерски лагер в Кранево. Днес лагерът разполага с 500 легла и е изцяло реновиран. Останалите плачат за ремонт. Но и държавата не е склонна да инвестира, преди да се разплете бъркотията със собствеността. А лагерът междувременно си остава без конкуренция - по-пригоден е от хотелите за големи групи деца и по-достъпен. Има огромни зелени площи за игра и постоянно наблюдение от учител и медицинско лице. Остава и държавата да постави ученическия отдих като приоритет и да го обезпечи финансово. За да няма нагледни уроци по биология.