Седим пак в гаража на Кирето и пием мастика. То в тая жега кво друго да пиеш?!
По едно време влизат две момчета, от тия - учтивите, дето продават най-различни работи на най-изгодни цени.
- Я да видим, момчета, какво предлагате? - ухили се Бухала и ми намигна. - Джобен хладилник или машинка за белене на яйца?
- Какво говорите, господине! - каза едното момче. - Ние такива неща не предлагаме!
- А какво предлагате? - пак ми намигна Бухала. - Самобръсначка с дистанционно?
- Моля ви, господине! - с достойнство се намеси другото момче. - Спестете си иронията! Предлагаме универсално разработена тема по литература за кандидатстудентски изпити!
И момчето обясни, че темата е суперпостижение на литературоведческата мисъл. Разработена наистина универсално, тя покрива всички автори - поети и прозаици - от Вазов и Ботев през Елин Пелин и Йовков, та чак до Янко Станоев и Христо Карастоянов!
- Ай стига, бе! - неочаквано се заинтересува Бухала. - От Вазов до Карастоянов?!
- Да! - кимна първото момче и извади цял наръч папки от сака си. - Ето, вижте! Отварям и чета напосоки!
Отгърна една от папките и зачете:
- "В тази перспектива се самоналага въпросът за отношението на персонажа към рационалната и емоционална идентичност, който е парадоксален поради факта, че в съпротивата срещу формирания или все още формиращ се западен етос, авторът избира неговата архетипна фигура, чрез която персонифицира своя носталгичен зов към автохтонното!"
- "Чакай, чакай! - обади се Кирето иззад тезгяха. - Я повтори това, последното, че не го чух добре!
- "...избира неговата архетипна фигура, чрез която персонифицира своя носталгичен зов към автохтонното!" - повтори момчето.
- Е, сега - да! Сега вече го разбрах! - поклати глава Кирето и продължи да си мие чашите.
А момчето продължи да чете:
- "И все пак, не достигайки до съзвучие с метафориката на геометричното съвършенство, изборът на героя по своята емблематика притежава донякъде сакрални импликации..."
- И това, казваш - попита Бухала, - може да се напише по всички теми по литература?
- Да, господине! - с искрена усмивка потвърди момчето. - То е валидно и за Бай Ганьо, и за Андрешко, и за Мунчо от "Под игото"!
- Това... - недоверчиво го погледна Бухала. - Дето по своята семантика... За Мунчо?!...
- Да, господине! И за Мунчо, и за Сарандовица, и за Гераците! Пипната работа! Това ви гарантира влизане в университета!
- Абе, аз няма да влизам, но дъщерята... - въздъхна Бухала.
- И колко струва това нещо? - обадих се и аз.
- О, символична сума, господине! Само за 99 лева и 99 стотинки! Само за 99 лева и...
И в тоя миг в гаража на Кирето влезе комшията бай Желязко.
- Абе вие пак ли, бе?! Абе още ли, бе?! - ревна той и протегна косматите си ръце към момчетата.
Само като го видяха, момчетата грабнаха саковете си и изчезнаха. Буквално се дематериализираха!
- Ух! - въздъхна бай Желязко и седна при нас. - Купихте ли си сакрално-литературната разработка, дето я предлагат тия копелдаци?
- Тъкмо мислех да я купя за дъщерята... - призна си Бухала.
- Идиот! - зверски го изгледа бай Желязко. - Баджанакът Герасим, знаеш го, дето живее на третия етаж... Миналата неделя я купил за племенничката... Детето я прочело и оттогава заеква! Трети път го водят на логопед! Чакай да видя! Чакай да видя тия да не са влезли пак в нашия вход! Ако ги хвана, така ще ги хипертрофинирам, че ще им редуцирам екстатичната идентичност!
И хукна навън.
А аз викнах на Кирето:
- Кире, дай още по една мастика, че нещо имам носталгичен зов към автохтонното и не мога да се персонифицирам!
