01 Юли 2008 10:34
В страната на футболната мърша
Пон, 2008-06-30 12:03
Вместо джентълменски да откажат участие в Шампионската лига, в лагера на сините бяха щастливи от кризата в ЦСКА
Въпросът “Кой сега е номер 1?” намира своя отговор в УЕФА, а не у нас
Да се живее в България не е лесно, но е интересно. Както са казали древните китайци, "тежка е кармата на онзи, комуто се е паднaло да живее в интересни времена".
Българският футбол преживя много през юни. Отива си един месец, в който разбрахме за себе си някои истини. Повечето от тях така или иначе знаехме, за други подозирахме, но някои са толкова отвратителни, че от инстинкт за самосъхранение ще се опитаме да ги забравим максимално бързо. И да се върнем към нормалното всекидневие, все едно нищо не се е случило.
За първи път в историята българският шампион по футбол бе изхвърлен от европейските клубни турнири.
Заради безобразното управление на Александър Томов славният червен тим няма да получи наградата за цяла година труд - участието в Шампионската лига. Вместо от ЦСКА България ще бъде представено от втория в класирането Левски. Какво толкова, да се научат да си плащат данъците и дълговете и тогава да драпат за Шампионската лига, казаха мнозина. Усилията на общественото мнение пък се насочиха в напълно погрешна посока: да бъде спасено участието на ЦСКА в "А" група. Направо не е истина как никой не си зададе въпроса: "Абе, защо точно българският шампион по футбол го отнесе толкова жестоко?!" Мен обаче този въпрос живо ме интересува и в светлината на факта, че някак между другото Порто бе върнат от УЕФА в Лигата.
Въпреки че за драконите е доказано, че са уреждали мачове през сезона 2003-2004. Уреждали са и в другите сезони, бъдете сигурни. Но по тази логика европейски шампион за въпросната 2004 г. трябва да е Монако. Ако от УЕФА са толкова принципни, както се опитват да ни убедят.
Преди няколко дни гръмна поредният допинг скандал с щангистите ни. Отборът няма да участва на олимпиадата в Пекин заради двуцифрено число положителни проби. Каква е първосигналната реакция на българина? Нека ги наказват, щом се зобат. Но в щангите всички пият допинг, този спорт на това е построен от десетилетия.
Как така все нас хващат?
Няма ли кой да издигне глас в защита на спортистите, които са най-малко виновни? Наказаните щангисти се чувстват в пъти по-зле от футболистите на ЦСКА. Защото Тодор Янчев и Йордан Тодоров ще си получават добрите заплати и без Шампионската лига. И догодина имат шанс пак да опитат. А повечето щангисти мизерстват и на всичкото отгоре следващата Олимпиада е чак през 2012 г. Дотогава я щангата, я щангиста.
В цялото това унижение, на което България е подложена, някак ми липсва национално отговорната позиция. Общественото мнение, което единно да излезе и да каже в очите на Европа, че не може просто ей така да се ебава с нас. Ние винаги сме били едни страхливци с примиренческа психика. Наказват ЦСКА и си мълчим, щото нищо не може да променим. Решението не зависело от нас, а от УЕФА. Чакайте малко: как така УЕФА ще ни решава проблемите?! Как така за португалския шампион може да се направи компромис, а за нашия не може. Ние тук сме си организирали първенство, 16 отбора ритат 8 месеца в годината, фенове си купуват билети да гледат, телевизията предава мачове, формира се крайно класиране и изведнъж идва някаква си УЕФА и ни казва, че нашето класиране не важи. Е, ние малоумни ли сме?! Защо никой не излезе да каже на чиновниците от Нион да го духат.
България си има шампион и той се казва ЦСКА. Ако искат да го пускат, ако искат да не го пускат в Шампионската лига. Като са толкова принципни, да си вземат формата на Лигата и да си го заврат отзад. Друг български клуб в Шампионската лига няма да участва. Представяте ли си какво щеше да стане? Най-вероятно нищо кой знае какво. УЕФА щеше да ни глоби или в най-лошия случай да отнеме лиценза на БФС и да извади футбола ни от системата си за 5 години примерно. Голям праз, тъкмо ще ни спести излагациите от Тампере, Тулуза и други такива средноевропейски самодейци, които ни правят за смях всяка година. Обаче ние щяхме да си лягаме спокойни, че не сме се навели за пореден път със свалени гащи и дупе, обърнато услужливо на запад.
Левски винаги ми е бил по-симпатичен от ЦСКА. Най-малкото, защото съм играл със синята фланелка, макар и като момче. Но истината е, че цялата левскарска общност пропусна уникален шанс да се обедини и да се открои от останалата фенска маса. Под знака на една дума: Чест. Сините можеха да излязат с гордо вдигната глава от ситуацията, в която попаднаха без вина, като подкрепят вечния си съперник и дори нещо повече. Като организират и останалите привърженици да постъпят по същия начин. Напълно в духа и традициите на Левски щеше да бъде президентът да излезе и да каже на хората: "Ние нямаме право да участваме в Шампионската лига, защото завършихме на 16 точки зад първия."
Този жест щеше да затвори устите на всичките Дучета, жороатанасовци и останалите маргинали, които се хранят от омразата си към синята идея. За съжаление обаче Левски не случи на президент. Сегашният шеф на отбора на народа има толкова общо със спорта, колкото Фернандо Торес с шахмата. Няма как да се очаква от някогашния комсомолски секретар да постъпи джентълменски. И така вместо да обърне хода на историята и да заложи на обединението в името на една национална кауза, Левски избра да се излага в Шампионската лига, без да е заслужил с нищо да играе там. Вместо благородно да подадат ръка на падналия си съперник, сините решиха, че е по-добре злорадо да го ритат в лицето. Пропуснат бе шанс да докажат, че са аристократите на българския футбол. Сега, колкото и да го говорят, няма кой да им повярва. А утре, когато станат шампиони с 30 точки преднина, УЕФА може да реши, че не се кефи на вариант с Левски в Шампионската лига, и да прати там Литекс, примерно. Ние пак ще си мълчим, ще се навеждаме и ще изпълняваме. Защото така сме свикнали от столетия.
Нека никой не ме разбира погрешно. Не искам да кажа, че Александър Томов е невинен. Точно обратното: този човек трябва да бъде разследван до дупка и пратен в затвора при доказана вина. Заедно с всичките му приближени. Но това е наш вътрешен проблем и трябваше да си го решим в София, а не от УЕФА да ни казват какво да правим. В крайна сметка ние суверенна държава ли сме, или някакъв брюкселски придатък с помощни функции за попълване на бройката. Нека всички институции, свързани със скандала ЦСКА, а сред тях са вече дори премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов, си направят труда да проучат как са се развили нещата в Португалия. От момента, в който УЕФА извади Порто от Шампионската лига, до момента, в който го амнистира. Моята прогноза е, че ще се натъкнат на удивително единна и последователна държавна позиция по въпроса. Цяла Португалия, независимо от клубната си принадлежност, е застанала зад шампиона си и нито един клуб не е изразил готовност да го замести в Евротурнирите. Просто хората не са свикнали да им го слагат отзад.
Ние сме свикнали до степен да не ни прави впечатление. И докато се дупим, се смеем и сочим с пръст съседа, който също е в унизителна поза. Затова намирам надписа "Разединението прави силата" за доста по-подходящ за фасадата на Народното събрание.
Снощи цяла Каталуния дра гърла за Испания на финала на Евро 2008 въпреки сепаратистките настроения в областта. У нас, когато Стоичков вкарваше гол за националния отбор, половин България се скъсваше да псува. А когато изхвърлят шампиона ни от Лигата, потрива доволно ръце. Заслужаваме да ни хващат щангистите с допинг, да ни режат в гимнастиката, да ни вадят от Европа по повод и без повод, да ни мачкат по всички параграфи. Не сме народ, а мърша!
Павел Колев, сп. “MAX”
|