Преди дни Брюксел тотално оряза финансирането за 276 млн.лв. по 639 проекта на САПАРД. Освен това земеделците са взели и банкови кредити, гарантирани от Разплащателната агенция, но няма да получат пари от ЕС. По данни на фонд "Земеделие" над 15 000 земеделци са взели предварително заеми.
----------
На повечето от тях евросубсидията не е платена не по тяхна вина, а заради гафове на чиновниците и сега те дължат на банките огромни суми. От ведомството не желаят да кажат колко фермери са изпаднали в това положение, но се знае, че 5000 вече са отрязани от европарите. "Ще обсъдим днес проблема с аграрния министър Валери Цветанов", съобщи вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева по БНР.
Схемата с гарантирането е от юли м.г., когато бившият аграрен министър Нихат Кабил и ексшефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков подписаха меморандум с 21 банки. Това позволи фермерите да взимат кредити, като заложат бъдещата евросубсидия, за която се знаеше, че ще е по 14 лв. на декар. Единственото обезпечение по тези кредити бе документ, издаден от фонд "Земеделие", който удостоверява, че фермерът е кандидатствал за евросубсидия, която би трябвало да получи към края на 2007 г. според декарите, които обработва. Удостоверенията, които банките считат за обезпечение, бяха вписани в Централния регистър на особените залози.
Европарите от 430 млн. лв. дойдоха едва през февруари т.г., но тогава се оказа, че 5000 фермери остават без субсидия, защото декларирали повече земя, отколкото притежават. Одит на ЕК миналия месец показа, че в повечето случаи земеделците не са мамили, а е имало грешки по картата, върху която са посочвали нивите си.
Сега на шията на ощетените фермери тежат кредитите и те се чудят как ще връщат парите, след като не са взели нищо от ЕС.
"Изправени сме пред фалит и ще съдим фонд "Земеделие", заявиха от няколко асоциации на земеделски производители.
"Ще си търсим парите от земеделските стопани, а не от фонд "Земеделие", защото кредитополучател е фермерът", заяви изпълнителният директор на "Юробанк И Еф Джи" Асен Ягодин. "После фермерът може да си търси парите от държавния фонд", смята той.
Към Темида вече се запътват и фермерите със спрени проекти по САПАРД. "Ако няма положително решение по спрените пари до 2 месеца, сигурен съм, че всички фермери ще се обърнат към съда", заяви пред "Сега" шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Той се аргументира, че никъде в договорите с фонд "Земеделие" няма клауза, че ако ЕС спре парите, фермерите ще останат без субсидии. Зоров изрази и учудване защо страната ни приема без възражения подобна санкция. "Това означава, че нашите експерти се съгласяват с презумпцията на ЕК, че над 600 фермери са кандидатствали по САПАРД, за да източват програмата".
Същото се готвят да направят и фирмите от Асоциацията на свиневъдите, заяви шефката на организацията Галя Бъчварова. "Земеделските стопани с одобрени проекти сключват договор с фонд "Земеделие", според който ведомството се задължава при изрядно изпълнена инвестиции да плати субсидия, равна на половината от вложението. Не може заради няколко съмнителни проекта потърпевши да са всички. Затова ще си търсим правата по съдебен път", добави тя.
Аграрният министър Валери Цветанов посочи, че в момента ОЛАФ има съмнения за 8 проекта, одобрени между 2003 и 2005 г., но броят им може да нарасне. Експерти коментират, че тепърва ще се проверява дали самите фермери са представяли фиктивни оферти и защо служителите на ведомството не са ги проверявали. По повод САПАРД вицепремиерът Плугчиева заяви вчера по БНР, че предстои пълна проверка на спечелилите субсидия проекти, но не даде надежда, че това ще доведе бързо до освобождаване на блокираните средства.
"Ще си търсим парите от земеделските стопани, а не от фонд "Земеделие", защото кредитополучател е фермерът", заяви изпълнителният директор на "Юробанк И Еф Джи" Асен Ягодин. "После фермерът може да си търси парите от държавния фонд", смята той.
Към Темида вече се запътват и фермерите със спрени проекти по САПАРД. "Ако няма положително решение по спрените пари до 2 месеца, сигурен съм, че всички фермери ще се обърнат към съда", заяви пред "Сега" шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Той се аргументира, че никъде в договорите с фонд "Земеделие" няма клауза, че ако ЕС спре парите, фермерите ще останат без субсидии. Зоров изрази и учудване защо страната ни приема без възражения подобна санкция. "Това означава, че нашите експерти се съгласяват с презумпцията на ЕК, че над 600 фермери са кандидатствали по САПАРД, за да източват програмата".
Същото се готвят да направят и фирмите от Асоциацията на свиневъдите, заяви шефката на организацията Галя Бъчварова. "Земеделските стопани с одобрени проекти сключват договор с фонд "Земеделие", според който ведомството се задължава при изрядно изпълнена инвестиции да плати субсидия, равна на половината от вложението. Не може заради няколко съмнителни проекта потърпевши да са всички. Затова ще си търсим правата по съдебен път", добави тя.
Аграрният министър Валери Цветанов посочи, че в момента ОЛАФ има съмнения за 8 проекта, одобрени между 2003 и 2005 г., но броят им може да нарасне. Експерти коментират, че тепърва ще се проверява дали самите фермери са представяли фиктивни оферти и защо служителите на ведомството не са ги проверявали. По повод САПАРД вицепремиерът Плугчиева заяви вчера по БНР, че предстои пълна проверка на спечелилите субсидия проекти, но не даде надежда, че това ще доведе бързо до освобождаване на блокираните средства.
Но ако някой ги измами/завлече до месец ще са го осъдили. На тех МАПАРТ им не трябва 