|
| Димитър Тадаръков |
"За съжаление този начин на общуване с фонда се превръща в тенденция", заяви пред "Сега" ангажиран с разследването магистрат. От фонда ги размотавали с обяснения, че документите им трябват, за да водят дела и да си върнат парите от недобросъвестни бенефициенти. При това се случвало от прокуратурата да поискат оригинали на документите, а да получат само копия.
За проблеми с комуникацията с чиновниците от фонда отдавна говори и вицепремиерът Меглена Плугчиева. Тя посочи, че те изобщо не са съдействали на разследващите от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.
Димитър Тадаръков, който миналия петък подаде оставка като шеф на фонда и след това поде акция в своя защита, не даде обяснение защо не е оказвал съдействие на прокуратурата в този ключов момент. Но обяви пред агенция "Фокус", че по негово време имало система за отговаряне на исканията за предоставяне на документи от различни служби. Той декларира, че не се притеснява от проверката, защото ставало въпрос за проекти, одобрени преди 4-5 години, когато той не е бил шеф.
Това потвърди пред "Сега" и наблюдаващият прокурор Андрей Андреев. Злоупотребите били от времето на предшественика на Тадаръков - Асен Друмев. Става дума за дело за документна измама срещу бенефициент по програмата. Нарушения има по поне 5 проекта, свързани с различни фирми, които обаче отвеждат към едно и също лице. Проектите вече са одобрени, а парите - платени. Нанесените щети засега се оценяват на над 400 000 лева, но вероятно ще се окажат много повече. На въпросния човек още не е повдигнато обвинение, затова от прокуратурата не разкриха името му.
Все пак от държавното обвинение бяха категорични, че това дело няма нищо общо с аферата за 7.5 млн. евро от САПАРД, по която за пране на пари се разследва и близкият до президента Георги Първанов бизнесмен Людмил Стойков.
"Ще се разгледа дейността на сегашното и на предишното ръководство на фонда и ако бъдат установени съмнения за нарушения, ще бъдат отделени материали, за да започнат съответните разследвания", обясни пък зам. градският прокурор Роман Василев.
Срещу Асен Друмев в момента се водят две дела. Първото е за сключване на неизгодни договори за наем, ощетили бюджета с 500 000 лв. То вече е в Софийския районен съд и поредното му заседание ще е през октомври. Второто - за неправомерно одобрени проекти, субсидирани с 49 млн. лв., още е на етап разследване.
Тадаръков, който наследи Друмев на поста, се задържа на стола му около година. След като подаде оставка, от фонда бе освободен и отговорникът по САПАРД Владимир Карамишев. Мястото на Тадаръков зае Атанас Кънчев, кадър на ДПС. Друг човек на движението - Ализан Яхова, която ексминистър Нихат Кабил неуспешно се опитваше преди време да сложи на шефския стол на фонда, временно пое прякото ръководство на САПАРД.
От началото на годината досега Брюксел спря общо 276 млн. лв. по 621 проекта от програма САПАРД. Първият финансов шамар дойде през март, когато бяха блокирани 80 млн. лв. по 49 проекта за хранителната индустрия. Доста по-тежка санкция дойде преди десетина дни, когато Брюксел спря нови 183 млн. лв. за инвестиции в земеделски стопанства и селски туризъм. Този път обаче общността забрани дори страната да финансира временно готовите проекти от собствения си бюджет.
Санкция бе наложена заради съмнения на ОЛАФ, че част от проектите за купуване на земеделска техника са спечелени с фалшиви оферти. ЕК изисква да се представят поне 3 предложения, но се оказа, че у нас масово реалната оферта е само една, а останалите са фиктивни. Чиновниците въобще не са си правили труда да проверяват това. По думите на аграрния министър Валери Цветанов ОЛАФ визира 8 проекта, одобрени в периода от 2003 до 2005 г.
Друг проблем по САПАРД у нас е, че свързани фирми реализират по няколко проекта по една и съща мярка. Това се вижда ясно и от списъците с бенефициентите, но от фонд "Земеделие" доскоро се оправдаваха, че Брюксел не забранявал това.
От началото на годината досега Брюксел спря общо 276 млн. лв. по 621 проекта от програма САПАРД. Първият финансов шамар дойде през март, когато бяха блокирани 80 млн. лв. по 49 проекта за хранителната индустрия. Доста по-тежка санкция дойде преди десетина дни, когато Брюксел спря нови 183 млн. лв. за инвестиции в земеделски стопанства и селски туризъм. Този път обаче общността забрани дори страната да финансира временно готовите проекти от собствения си бюджет.
Санкция бе наложена заради съмнения на ОЛАФ, че част от проектите за купуване на земеделска техника са спечелени с фалшиви оферти. ЕК изисква да се представят поне 3 предложения, но се оказа, че у нас масово реалната оферта е само една, а останалите са фиктивни. Чиновниците въобще не са си правили труда да проверяват това. По думите на аграрния министър Валери Цветанов ОЛАФ визира 8 проекта, одобрени в периода от 2003 до 2005 г.
Друг проблем по САПАРД у нас е, че свързани фирми реализират по няколко проекта по една и съща мярка. Това се вижда ясно и от списъците с бенефициентите, но от фонд "Земеделие" доскоро се оправдаваха, че Брюксел не забранявал това.
